reasons to blame you

35 ❆ maddox

Минаха три седмици от както се върнахме от Монако, а единственото, което правех, беше да лежа в леглото си и да мисля. Мислих много. Премислях всеки един момент с Дейзи. Мислих много и за онази вечер като вече знаех, че не съм егоист, за да не си спомням нищо. Все още не можех да осъзная, че съм жертва на сексуално насилие. Не се чувствах като такъв. Беше ми трудно да го приема и не знаех дали някога ще мога да го приема.

Три седмици. Толкова време не бях пипвал китарата и не бях писал. С момчетата си бяхме дали кратка почивка от бандата, тъй като от компанията ни искаха да сме свежи за следващия ни албум и евентуално турне. В момента дори не можех да се развълнувам за новата музика както правех обикновено. Главата ми беше заета единствено с факта, че бях изнасилен.

Този път не посегнах към алкохола, нито към наркотиците. Този път залегнах на размислите, а Саманта, психологът ми, ме посъветва да пробвам да си водя дневник, в който да записвам как се чувствам без да е нужно да украсявам ситуацията или да спестявам факти.

Това правих и през целия следобед, в който бях в къщата, в която бях израстнал. Дойдох тук сутринта, а Гавин и Джулиет щяха също да са тук за вечеря след като Джулс свърши работа в прокуратурата. Затова сега седях сам на двора, излегнат на един от шезлонгите до басейна, завит с одеяло, защото беше много студено. Зимата наближаваше, а с нея и желанието ми да се затворя вкъщи и да не излизам с дни.

-Миличък, няма ли да влизаш вече вътре? - мама се беше загърнала с дебела жилетка и държеше чаша с чай в ръка. -Хайде, ще настинеш.

-Идвам. - измърморих и затворих тефтера, в който до сега бях изливал емоциите си.

-Да не би да работиш по нова песен? - попита ме още щом влязох в кухнята през задния вход.

-Не. Психоложката ми ми препоръча да си водя дневник. - обясних й. Не знаеше защо точно ходя на психолог, но майка ми беше запозната с учестените ми посещения при Саманта Бейл. Предполагам си мислеше, че все още ми е трудно да се боря със зависимостите си сам, но това беше просто върхът на айсберга. Зависимостите ми идваха от травмите ми, които ми бяха причинени именно в тази къща.

-Щом ти помага, значи си води дневник. - каза ми с лека усмивка.

-Помага ми, да. - смъмрих.

-Искаш ли горещ шоколад? С Гавин много го обичахте, когато бяхте малки. - предложи ми. Гавин го обичаше като малък. Аз никога не съм харесвал сладки неща или поне не такива за пиене.