reasons to blame you

16 ❅ daisy

Предполагам, че Руби и Деймън са добри в лъжите щом родителите ми повярваха на историята им. Ако не бях свидетел на случилото се, и аз бих им повярвала. Казаха, че при последното посещение на Ру и Сара, съм изявила желание да отида до Голдъндейл за рождения ден на Руби. Били изпратили техен приятел да ме забере и си мислели, че този човек е говорил с родителите ми, но разбрали, че това не е така едва днес, когато ме върнаха у дома.

Майка ми и баща ми не се ядосаха, нито ги изгониха. Всъщност ги поканиха да останат за обяд, след което ги изпратиха до летището, за да отидат в Италия, където беше състезанието на Деймън. Не бяха и ядосани, че не съм си пила хапчетата три дни. Всъщност съм почти сигурна, че все още тази тема не им е дошла до мисълта.

И като заговорихме за липсата на прием на медикаментите ми – странно усещане на гъдел беше обвило тялото ми, примесено със странен вид болка, който по-скоро пареше от колкото реално да ме боли. Исках по някакъв начин да подскажа на родителите ми, че може би лекарствата ми не са подходящи, но все още не бях измислила как да го направя, а веднага след като Руби и Деймън си тръгнаха, Беатрис ме изтика до стаята ми, за да ми даде лекарствата ми.

-Как беше пътуването, кукло? - подигравателният й глас затанцува по ушната ми мида, когато тя се наведе, за да ми прошепне първата си подигравка. Сякаш настръхнах. -Не е ли жалко, че приятелчетата ти трябваше да си тръгнат толкова скоро? - попита, избутвайки количката ми бързо назад. Имах чувството, че задникът ми ще се изплъзне от кожената седалка на количката ми и инстинктивно се опитах да стисна кожените дръжки. За щастие не паднах. Днес поне в това имах късмет. -Мамка му, оставих хапчетата ти в стаята си. Ей сега се връщам. Дано не ти липсвам, Барби! - изтананика и след това чух отварянето и затварянето на вратата.

Затворих очи, опитвайки се да уравновеся дишането си. Бях забравила за краткото време, в което ме нямаше, каква беше Беатрис. Издишах задържания въздух и се опитах да се усетя как се чувства тялото ми. Гъделичкаше ме, а дланите ми се бяха изпотили изпод кожата, в която се бяха забили ноктите ми. Странно. Ноктите ми винаги са били къси. Как така се докосваха до кожата?

Отворих очи и погледнах надолу доколкото ми позволяваше парализираният ми врат. Ръцете ми бяха стегнати около дръжките, а кокалчетата ми бяха побелели.