reasons to blame you

34 ❅ daisy

Сълзите се стичаха от очите ми без да мога да ги спра. Истината беше излязла на яве. Мадокс беше разбрал какво съм направила и ме гледаше сякаш никога не ме е познавал. Сърцето ме болеше, че бяхме стигнали до тук, но той трябваше да разбере за случилото се. Така беше правилно. Тогава защо толкова много ме болеше?

Минути, след като си бяха тръгнали всички, с Крис стояхме без да промълвим в кабинета. Чуваше се моето смъркане и тежко дишане. Дори не можех да погледна годеника си в очите. Той ме обичаше толкова много, а аз до последно исках да се събера с първата си и единствена любов – докато не разбра, че съм го изнасилила. Мадокс изглеждаше сякаш никога не би ми простил за стореното, а относно това да се събере с мен беше напълно невъзможно.

-Mon amour. - промълви тихо Крисчън и хвана ръката ми. Сигурно бях червена като домат, а косата ми беше полепнала по мокрото лице. -Всичко ще бъде наред.

-Н-не. - изпелтечих. Нищо нямаше да бъде наред. -Н-не ми пр-прости.

От това ме болеше най-много. Въпреки че знаех, че всеки на негово място нямаше да ми прости, си мислех, че Мадокс ме обича достатъчно, че да види колко много съжалявам.

-Мадокс изглежда като да е добър мъж. Вярвам, че някой ден ще забрави за стореното, но днес на всички ни дойде като изненада разкритието ти. - говореше ми мило и ме гледаше с големите си сини очи. Защо ме гледаше сякаш съм ангел, след като знаеше истината? Защо Мадокс не можеше да ме гледа по същия начин? Защото вече не ме обича.

-З-защо още ме об-обичаш? - попитах, а лицето на Крис като че ли помръдна за наносекунда, а след това бе отново нежно и разбиращо.

-Защото знам, че искрено съжаляваш. Всички правят грешки, mon amour, но ти си призна, въпреки че можеше да отречеш и да отнесеш тайната си в гроба. Беше честна, въпреки че знаеше, че приятелите ти ще се обърнат срещу теб, а това заслужава уважение.

Думите му ме накараха да се разплача още повече. Плачех вече не толкова, защото приятелите ми са разочаровани от мен, а защото Крисчън продължаваше да ми говори мило, въпреки грешката ми.

-Сега нека изтрием тези сълзи - започна като изтри течността от очите ми с палци - и отидем до Беатрис, за да разберем защо ти е давала грешни лекарства.

Беатрис. Трябваше да кажа на Крис за поведението й, за гадните й думи.

-Б-Беатрис... - започнах. -Т-тя ме тор-торм-тормозеше. - едва успях да кажа. За последния час бях говорила повече от колкото през последната година и определено не ми беше толкова лесно. Бях изморена, но исках да кажа толкова много неща от толкова много време.