Четири години по-рано
Бях се облегнала на една от големите възглавници на леглото на Руби, а Сара се беше пльоснала до мен. Русата ни приятелка, в чиято стая бяхме, пък беше седнала с кръстосани крака пред нас. Не говорехме много от както бяхме дошли, тъй като и трите бяхме изморени от учене. Между другото, Айвъри, сестрата на Руби, и Деймън бяха се сгодили, така че това беше и главната ни тема на разговор.
-Сега като Айвъри се сгоди и някак чувствам, че и ние сме пораснали. - измърмори Сара до мен като въртеше кичур от правата си и лъскава коса около пръстите си.
-Значи не се чувстваше пораснала докато учиш за приемните изпити? - Ру повдигна вежди. Приятелката ми беше видимо изморена от учене. Баща й, Гейбриъл Сътън, искаше тя да учи една от най-трудните специалности в един от най-добрите университети в Бранфорд. Определено не й беше лесно.
-С родители като моите съм свикнала да уча постоянно. - измърмори Сара. Родителите й бяха адвокати и също бяха родом от Китай – държава, в която учението се взимаше доста насериозно или поне в нейния град всички бяха с висше образование.
-Вие поне само учите. - измрънках. -Аз съм постоянно на репетиции. Имаме нов концерт с училищния хор и дори нямам време да си пиша домашните за училище.
-Дори не знам как успяваш да смогнеш. Трябва да се занимаваш с училище, училищния хор и в същото време да обръщаш достатъчно внимание на Гавин. - промълви Сара.
Гавин. Отношенията ми с по-малкия от братята Финли определено не вървяха така както си мислеха всички. И двамата не се обичахме или поне не се обичахме така както би трябвало да се обичат хора, които са в сериозна връзка. В моята глава беше само Мадокс. Мислите ми бяха насочени единствено към него и към всеки, дори минимален момент, който сме споделили заедно.
Не бях сигурна защо Гавин беше с мен. Чудех се дали това не е някакво състезание с брат му или се опитваше да превъзмогне някого. В едно, обаче, бях сигурна – той също не беше влюбен в мен.
-Трудно е. - отговорих все пак. -Всъщност след малко Гавин трябва да се прибере от Бранфорд и да ме вземе, за да се видим насаме.
-Оооо, насаме значи? - изчурулика Руби и двете със Сара се засмяха. Дали щяха да са толкова усмихнати, ако знаеха какво планирам да направя на тази среща с Гавин? Дали щяха да подкрепят решението ми да се разделя с него и да сложа край на фалша, който ме отдалечи още повече от Мадокс?
YOU ARE READING
reasons to blame you
RomanceGOLDENDALE'S ELITE BOOK #4 ДЕЙЗИ Бях в затвор - в затвора на собственото си тяло. Всичко започна много преди да падна от скалите и да остана в количка. Бях в затвора на желанията на родителите си от както се помня. Заради тях можех да виня единствен...