reasons to blame you

21 ❅ daisy

Шест години по-рано

Пльоснах се на леглото след дългата репетиция с майка ми, която беше точно след рецепцията ми с училищния хор. Гласът ми беше прегракнал от толкова много използване, а нещото, което исках най-много, беше да си взема топла вана.

Ако не бяха многото репетиции, щях постоянно да мисля за отношенията си с Гавин, така че от части съм благодарна за заетостта си. Нещата не вървяха на добре между нас. Всъщност нищо лошо не се беше случило, но и двамата знаехме, че тази връзка няма бъдеще. Бяхме се разделяли няколко пъти, но наскоро отново се събрахме.

Не знам защо, но все си мислех, че Мадокс ще направи стъпка към мен, когато разбере, че с брат му не сме щастливи, но той така и не го направи. Поддържаше дистанция от мен, въпреки че понякога го забелязвах, че ме гледа. Вече започвах да вярвам на думите на Руби и Сара, че по-големият от братята Финли е влюбен в мен, дори той самият ми го беше признал преди години, когато беше пиян и го хванах с хероин.

Въпреки това не направи нищо. Затова реших да взема нещата в свои ръце.

Гавин беше в Бранфорд на лекции, а Далтон и Арабела бяха в Италия на някаква изложба тази вечер. Затова и набързо станах от леглото си и си взех душ. Мадокс щеше да бъде сам. Сега щеше да е най-подходящият момент да говорим и да му кажа, че искам да сме заедно. Вече не бях толкова малка, така че извинението му за възрастта и невинността ми нямаше да проработи.

Завих се халата и излязох от банята, връщайки се в стаята си. Погледнах към прозореца на Докс, който беше срещу моя. В стаята му не светеше. Странно, би трябвало да си е вкъщи, тъй като нямаха репетиция с групата, а Деймън беше в Сингапур на състезание докато Кейдън беше в Бранфорд, за да отвори нова фитнес зала там.

Въпреки че не виждах някакви следи, че Мадокс е у дома си, се насочих към гардероба си, за да си избера тоалета. Насочих се към дънкова пола и пастелено жълта блуза с къс ръкав. Исках да не изглеждам като дете. Това беше една от най-големите ми несигурности. Затова и прекарах доста време да се гримирам.

След като бях готова, отново погледнах към прозореца за знак, че Мадокс си е у тях, но в стаята му отново не светеше. Въпреки това взех ключовете си и телефона си и излязох. Щях да го изчакам у тях, ако се налагаше.

Влязох през задния вход, тъй като знаех къде държат резервния ключ. Когато отворих вратата, в цялата къща беше тихо и тъмно. Не си направих труда да се оглеждам за Мадокс на първия етаж, така че направо се качих по стълбите до стаята му.