Девет години по-рано
Класическа музика дрънчеше в ушите ми през последните два часа, в които ми се налагаше да се усмихвам на приятелите на родителите ми. С Руби бяхме застанали по-настрани, държейки чаши с портокалов сок. И двете бяхме пременени с елегантни копринени рокли като моята беше розова с гол гръб, а на Ру беше лилава с тънки презрамки и дълбоко деколте.
От другите ни познати нямаше и следа. Бяхме мернали Деймън и Лео, когато дойдоха с майка си и баща си. Роман Иванов се беше появил без Николай, който бил болен, а семейство Окада все още не беше дошло.
-Ето го майора. - подшушна ми Руби, сръчквайки ме с лакът. И наистина в огромния хол на семейство Финли влезе майор Уорнър заедно с Грейсън и Джулиет. Майка им беше претърпяла нещастен инцидент преди малко повече от година и досега бяха избягвали да ходят на не толкова политически насочени приеми като този на Арабела Финли относно новата й изложба.
По лицата на Грей и Джулс можех да кажа, че не искат да са тук не по-малко от нас. Грейсън беше махнал широката си тениска на различна рок група и черните си широки дънки и ги беше заместил със смокинг, а косата му беше прибрана назад вместо да е къдрава бъркотия на главата му. Джулиет също беше изискана, но честно казано, червената й рокля с цепка от единия край не беше нещо, с което не бих си я представила. Нейният стил винаги е бил една идея по-официален или поне от малкото пъти, в които я бях виждала извън училище. Различното, обаче, беше, че няколко рубина красяха врата й, обградени от бяло злато.
Бях се усетила, че ги зяпам, когато двамата тръгнаха към нас, хванати под ръка. Тъмната дълга коса на Джулиет се движеше наляво-надясно в ритъма на походката й.
Малко преди да успеят да стигнат до нашата маса, пред тях се спря усмихнатият Чарлз Нийл, който ги поведе със себе си към групичката, образувана от родителите на Руби, Айвъри и цялото семейство Нийл. Само виждайки кой водеше към тях, Айв извъртя раздразнено очи.
-Сестра ми май има някакъв проблем със сестрата на Грейсън. - измърмори Ру като отпи от чашата си. Да, беше очевидно, че не я харесваше. Айвъри не понасяше Джулиет и Мадокс по незнайна причина.
И като заговорихме за Мадокс – два часа така и не го бях видяла. Дори Гавин го нямаше. Беше странно, че не бяха на приема на майка си в собствения им дом.
ESTÁS LEYENDO
reasons to blame you
RomanceGOLDENDALE'S ELITE BOOK #4 ДЕЙЗИ Бях в затвор - в затвора на собственото си тяло. Всичко започна много преди да падна от скалите и да остана в количка. Бях в затвора на желанията на родителите си от както се помня. Заради тях можех да виня единствен...