reasons to blame you

25 ❆ maddox

Пет години по-рано

Никога не съм обичал семейните вечери, в които баща ми ми дудне на главата, че съм глупак и си пилея бъдещето с бандата. Най-неприятна ми е частта, в която майка ми и Гавин си мълчат, а аз трябва да седя на масата, защото така съм "показвал уважение към баща ми като ми говори". Уважението може да си го завре отзад – както баща ми, така и шибаните му гости.

Дейзи, Ричард и Лиса Спиърс бяха седнали с нас около масата на вечеря като беше сравнително тихо. Единствено баща ми и Ричард разговаряха за бизнес, а мама и Лиса обсъждаха близкия концерт на Лиса.

-Много е хубаво, че в семейството ви музиката е на почит. - рече мама и се усмихна на майката на Дейзи. И като заговорихме за Дейзи – тя стоеше до Гавин срещу мен, а аз се правех, че не ги виждам. След онази вечер я избягвах колкото можех.

-Изглежда сякаш и при вас е почитана. - Лиса се обърна към мен и ми се усмихна. -Как върви с групата ти, Мадокс?

-Страхотно. - казах сухо като напълних устата си с месо и гледах към чинията пред себе си. Нямах намерение да участвам в разговора колкото и да се опитваха да ме включат.

-Мадокс, бъди по-любезен! - скастри ме баща ми. -Лиса те попита нещо.

-И аз й отговорих. - рекох сухо с пълна уста като режех съсредоточено пържолата пред себе си.

-Чух, че имате големи планове за евентуално турне в Голдъндейл и околията. - промълви майката на Дейзи. Не я харесвах – нито нея, нито Ричард.

-Мхм. - измрънках и кимнах като натъпках устата си с ново парче месо. Исках да изям храната си по-бързо и да се кача в стаята си.

-И на това казваш големи планове? - включи се Ричард подигравателно. -Брат ти се готви да поеме бизнеса на баща ти, а ти смяташ, че най-голямото нещо, което можеш да постигнеш, е да пееш по баровете в Голдъндейл и околията?

-Това всъщност е само началото на големите ми планове, Ричард. Ако ме беше оставил да довърша, можеше и да разбереш какво планираме с момчетата, въпреки че изглеждаш сякаш не ти пука. - рекох с мазна усмивка на лице като се облегнах назад в стола си.

-Мадокс! - скастри ме баща ми.

-Далтон, мисля, че трябва да се опиташ да влееш малко здрав разум в главата на сина си. В тинейджърските групи няма поле за развитие. - бащата на Дейзи говореше на моя татко сякаш не бях достатъчно добър, за да заслужа да ми го каже в лицето.