reasons to blame you

6 ❆ maddox

Не можех да скрия усмивката на лицето си, когато видях Джулиет да влиза в студиото с широка усмивка и с найлонова торба, пълна с портокали. След като се бяхме прибрали от Лондон, бързо оставихме багажа си и се върнахме в студиото, за да запишем "just pretend" докато аз вече бях започнал работа и над ново парче, което не мисля, че бих показал някога на момчетата, особено на Грейсън. Да, вдъхновението ми беше Джулиет, но мисля, че думите, които се изливаха от душата ми, бяха прекалено объркващи, за да стигнат до нечие ухо.

-Как сте, момчета? - попита бременната брюнетка. Бременността й я беше направила още по-красива.

-Добре сме, Джулси. - отговори Грей, а аз затворих тетрадката си, на която до сега пишех и задрасквах. Нико пък се готвеше да записва от другия край на стъклото, така че само махна с ръка на Джулиет, за да я поздрави, а тя му върна жеста също с помахване.

-Това портокалите ти за до обяд ли са? - пошегувах се, а тя извъртя очи.

-Реших да донеса и на вас. - измрънка Джулиет и седна на стола между мен и Грейсън като остави торбата с портокали пред себе си. -Портокалите взеха да ми втръсват, а Ейрън ми остави цял кашон преди да замине.

А, да, Джулс беше споделила по телефона, че е тъжна, че най-добрият й приятел заминава за Лондон заради сватбата на баща му за дъщерята на някакъв лорд. Дълга история, която Ейрън също ми беше разказал.

-Личи си, че ти липсва Клифорд. - рече Грейсън и взе един портокал от чантата. Беше се усмихнал като започна да бели кората на плода с ръце.

-Много ясно, че ми липсва. Като ви нямаше и вас, нямаше кой да ми се хваща на глупостите да ходим за сладолед. - измрънка и също си взе портокал.

-След като ти мине прегледа, може да те заведем, ако искаш. - предложих като вътрешно се чувствах неловко.

Последните месеци това чувство на неловкост не ме напускаше. След като целунах Джулиет, за да привлечем вниманието на вуйчо й, нещо странно започна да бушува в мен. Не мисля, че бях влюбен или поне не както бях влюбен в Дейзи, но колкото и да се опитвах да се самозалъжа, не можех да скрия факта, че имах някакви чувства към сестрата на член от бандата ми и сестра на най-добрия ми приятел.

Нямах намерението нито да й казвам за чувствата си, защото аз самият не знаех какво точно изпитвам, нито да развалям връзката й с брат ми. За пръв път от много време виждах Гавин толкова щастлив. Скоро щеше да стане баща и щеше да се ожени за момичето на мечтите си.