reasons to blame you

30 ❅ daisy

Напрежение беше обвило цялото ми тяло. Едва успявах да прикрия намалялата си парализа. Исках да стана от стола си и да побягна към приятелите си, чийто гласове чувах от долния етаж, но не можех. Беатрис беше с мен и трябваше да ми даде поредното лекарство, което от както го пиех, влошаваше състоянието ми.

-Понякога се чудя защо хората те намират за толкова красива. - промълви тя при поредната си обиколка около стаята ми докато се любуваше на декора, сътворен от майка ми. -Имат те за някакъв ангел и всичко идва в краката ти ей така от нищото. Дори не знам как принцът избра парализирано момиче, а сега е готов да го покаже на най-влиятелните личности в света.

Преглътнах. Езикът ме сърбеше да й отговоря, но не го направих. Не знаех защо толкова обича да ме тормози. Може и това да е лошият ми късмет, който не бях изпитвала никога до момента на падането ми от скалите.

-Силно се надявам никога да не успееш да се движиш отново. - изсъска и с ярост сложи хапчето в устата ми. Гледаше ме с очи, пълни с пламъци. Нямаше как да изплюя лекарството, ако тя ме гледа.

Усещах горчивия вкус на малкото хапченце, което беше започнало да се топи в устата ми, а сълзите ми бяха замъглили зрението. Исках да споделя с някого какво се случва, но не бях сигурна, че ще успея, ако хапчето ми подейства веднага.

Една самотна сълза се стече по бузата ми, когато вратата зад мен се отвори, а Беатрис надигна очи, за да види кой е влязъл.

-Какво правиш тук? - попита грубо, а аз побързах да избутам хапчето с език от устата си. Явно го бях направила твърде забележимо, защото очите на Беатрис се върнаха към мен. Гледаше ме ококорено. Бузите й бяха придобили цвят подобен на огнената й коса. -Ти! Това не е възможно!

-Какво става? - познат женски глас прозвуча зад гърба ми.

-Не е твоя работа! - изсъска Беатрис към Миранда. Какво изобщо правеше Миранда тук? Ако нашите я видеха, щеше да стане много лошо.

-Напротив, моя работа е. - отговори й сурово Миранда, а стъпките й се приближаваха повече и повече към нас. -Какво не е възможно, Беатрис? - брюнетката вече стоеше от дясната ми страна и гледаше към рижавата медицинска сестра със скръстени пред гърдите си ръце.

Беатрис отново не й даде подобаващ отговор, а нервно извади две хапчета от кутията, в която държеше лекарствата ми. Хвана със сила брадичката ми, а пръстите й се забиха в кожата ми.