Шест години по-рано
Пушех поредната цигара докато с Гавин чакахме Кейдън да излезе от тях. След това щяхме да вземем и Деймън и да отидем на бар. Дотогава най-вероятно кутията с цигари в джоба ми щеше да е напълно празна. Затова бях взел и още две със себе си.
Мълчанието в колата беше неловко, изпълнено с миризмата на тютюн и моите мисли, а също и чувство на вина. След онази вечер с Дейзи нищо не можеше да отнесе съзнанието ми. Нито хероинът, нито алкохолът, нито шибаните цигари, които пушех като комин.
Не си спомнях нищо от случилото се, но през последните три седмици можех да мисля единствено за гледката, която видях, когато се събудих. Дейзи лежеше гола на леглото ми, а аз също бях гол. В стаята ми миришеше на секс, а аз не си спомнях нито секунда от него. Въпреки това, знаех, че Дейз казва истината. Тя беше същински ангел и не би ме излъгала за нещо подобно, а и като се огледах наоколо стаята ми крещеше, че в нея е правено секс предната вечер.
Все още не можех да погледна Гавин в очите. Дейзи все още беше негово гадже, а беше в леглото ми докато брат ми беше в Бранфорд. Нито капка любов, която имах в сърцето си, не можеше да оправдае това, което бях направил. Предателството ми беше непростимо и бях сигурен, че Джи ще бъде бесен, ако някой ден разбере какво се е случило.
-Искаш да си съсипеш белите дробове или какво? - сопна ми се брат ми, когато отговорих кутията с цигари, за да си взема още една преди дори да съм приключил тази между пръстите си.
-Нещо май не си в настроение. - измрънках като си дръпнах за последно от цигарата и я загасих във вградения пепелник в колата на брат ми. През цялото време гледах през прозореца си, за да избягвам погледа на Джи. Бях видял как Кейд излиза от къщата си и идва към нас. Слава Богу! Поне нямаше да ми е толкова неловко само в компанията на брат ми.
-По-скоро се притеснявам, че ще развиеш рак или нещо подобно. - измърмори Гавин, а няма и секунда след това Кейдън отвори вратата и се настани на задната седалка зад брат ми.
-Кой ще развива рак? - попита Кейд. Той беше човекът, който най-много се грижеше за здравето си. Въпреки че Деймън беше пилот във Формула 1 и му се налагаше да следи с какво се храни и да спортува постоянно, Ди си позволяваше доста повече алкохол и цигари от Кейдън.
ESTÁS LEYENDO
reasons to blame you
RomanceGOLDENDALE'S ELITE BOOK #4 ДЕЙЗИ Бях в затвор - в затвора на собственото си тяло. Всичко започна много преди да падна от скалите и да остана в количка. Бях в затвора на желанията на родителите си от както се помня. Заради тях можех да виня единствен...