KIDNAPPED

6

Мерлин се прибра, затвори вратата на дома си и въздъхна, тръгвайки към леглото си. Нямаше сили дори да заплаче. Легна на леглото си и зяпна тавана, като че ли за пръв път го вижда и не може да му се нагледа. Зърна го и мисли започнаха да прииждат в главата й, като че ли някой й ги изливаше с кофа отгоре.

Случката от преди малко се преповтаряше в главата й отново и отново. Не спря да мисли за всичко, което се бе случило последните часове. Макс и момичето в черно не напуснаха съзнанието й цяла вечер. Питаше се "Защо?"

Защо Макс й се разкрещя? Защо се държеше така със нея? Защо изревнува толкова? Защо я удари? Защо я нарани така?

И след всички тези въпроси се изсипаха още толкова.

Защо онова момиче се застъпи за нея? Може би женска съпричастност? Но тя не изглеждаше толкова съпричастна... и мила. Аурата й беше... студена и тъмна. Държеше се сякаш не й пука от нищо. Защо й помогна? Защо я гледаше през цялото време в очите? Защо направи всичко това?

Главата на Мерлин щеше да експлодира. Никога не е имала толкова много мисли в главата. Тази нощ определено беше дълга. Може би една от най-дългите през изминалия месец. Мислите просто не напуснаха съзнанието й и това я побъркваше.

~

Джемин се прибра в апартамента на мафията. Прибра се в собственото си крило. Влезе първо в банята и свали всички дрехи от себе си, след което влезе под душа. Тялото я болеше от нанесените по него удари. Беше уморена. Беше изтощена. Силите й бяха почти изцедени до последно. И мислите в главата й никак не допринасяха с хубаво към състоянието й. Всичките й мисли, свързани с тази вечер и предимно със случката в тъмната улица, просто я изцеждаха още повече. Умората личеше и физически и психически.

Мерлин...

Мерлин и случката с нея се въртеше в главата й като вихрушка, замъгляваща всички други мисли. Джемин се опита да се разсее и да разкара тези мисли от главата си като затвори очи и се остави на горещата вода да отпусне мускулите й.
Голяма грешка. Когато Джемин затвори очите виждаше единствено красивото лице на Мерлин. Очите й, устните й, косата й...

Джемин рязко отвори очите си, отърсвайки се от транса, в когото бе изпаднала.

"Какво?"

А сега де.. Какво се случваше с Джемин? Защо си мисли за Мерлин? Това беше просто едно момиче.. Дори не я познаваше! Бяха се срещали точно два пъти досега. Защо се размекна пред нея? Защо си позволи да покаже слабост? Това беше нещо...недопустимо за нея.