KIDNAPPED

7

На другия ден Джемин се събуди с болки в тялото. Чувстваше се като премазана от тир. Предната вечер беше наистина дълга. Стана, направи си закуска и кафе и излезе на терасата да закуси и да изпуши една цигара. Докато пушеше си мислеше за предната вечер. Случката от вчера се преповтаряше в главата и нонстоп. Трудно се разсейваше от тези мисли. Не след дълго слезе долу при другите.

- Добро утро - поздрави тя с лека усмивка и все още леко сънен глас

- Добро утро - другите също я поздравиха

Джемин, Джеси и Тео започнаха да си говорят, а Алекс спеше като мечка в хибернация.

~

Мерлин се събуди към обяд. Беше недоспала заради многото мисли, препускащи в главата й всяка минута. Когато се събуди закуси, оправи се и излезе за работа с малки, черни торбички под очите. Беше уморена но нямаше как да пропусне работен ден. А пък и знаеше, че работата можеше да я разсее. Все пак обичаше да работи с деца.

~

Джемин и Джеси бяха останали насаме. Джеси беше много любопитна относно това, което се случва с приятелката й.

- Ще ми кажеш ли какво стана вчера? - попита Джеси с въпросително изражение

- Вече ви казах - въздъхна Джемин като се облегна назад.

- Имам чувството, че прикри нещо. Разказа го много така набързо. Някакви подробности, нещо?

Джемин затвори очи и въздъхна отново
- Момичето, което страдаше. - Джемин погледна Джеси, за да се увери, че я слушаше. - Беше същото момиче от бара. - Джемин отговори и погледна надолу.

- Аха. - Джеси слушаше внимателно

- Ами... какво да ти кажа? По някаква странна причина гледах към нея в 90% от времето. Тя не ме разпозна, нали бях с маска.. ноо и тя ме гледаше в очите..

Джеси се усмихна.

- Говориш така, все едно си я харесваш..

- Не, няма такова нещо. - отсече Джемин

- О, нима? - Джеси вдигна вежда и се подсмихна, гледайки право към Джемин.

- Майната ти, Джеси... - Джемин погледна настрани - Дори не се познаваме! Буквално я виждам за втори път! - кратка пауза - Други подробности?

- И без тях разбрах каквото ми трябваше - Джеси каза с усмивка на лице и стана да направи кафе за тях двете. Джемин пусна лека въздишка. Помисли малко над това, което й каза Джеси.
Джеси сервира две чаши с кафе.

- Знаеш, че отдавна не изпитвам нищо. - каза Джемин със студено изражение и студен глас като придърпа чашата си с кафе.

- Знам... - Джеси отпи от кафето и погледна надолу с леко натъжен поглед.

- Но пък нищо не е вечно, нали? - Джеси погледна към Джемин

Джемин помисли над думите й.

- Да...но...

- Ho?

- Забрави. Да сменим темата.

Джемин не обичаше да говори за чувствата си. Затова двете момичета смениха темата

~

Мерлин си вършеше работата чудесно, макар и уморена и недоспала. Внезапно тя получи известие на телефона си. Отвори телефона и видя, че има нова новина, публикувана в интернет. Новината известяваше за извършен обир номер 167, в същия град в който живееше и тя. Там бяха посочени заподозрените с маски на лицата. Когато Мерлин се вгледа внимателно в двете момичета на снимките, видя познати очи. Бяха с маски, но Мерлин успя да разпознае едното момиче по очите. Тези очи..и маската..бяха като на момичето от предната вечер. Разбра и името й.
"Джемин?"

Мерлин беше в шок. Нима същото момиче, което спаси живота й е престъпник? И убиец!?

"Това не може да е истина.." помисли си тя.

Мерлин все още не можеше да повярва, затова направи проучване. Потърси информация за Джемин и откри някои биографични данни, които съдържаха годините й, роден град, брой убийства, брой обири и други.

Мерлин четеше и не вярваше на очите си. Нима такъв ужасен престъпник я бе спасил? Това й се струваше нереално.

"Но това няма логика.." помисли си тя и изключи телефона си. Отново мислите превзеха съзнанието й. Мерлин преосмисляше всичко това и се опитваше да навърже нещата. Така и не успя да разбере причината за появата и постъпката на Джемин спрямо нея.
Защо? Защо го направи? Защо я спаси?

~

Джемин ровеше в социалните мрежи на телефона си. Изведнъж попадна на новина, свързана с криминален случай. Отвори статията и прочете всичко от-до. След това се засмя психопатски и въздъхна.

- Доживях и това да се случи....

- Моля? - Джеси вдигна се обърна към нея

- А нищо, в пресата сме. - Джемин й се усмихна насреща

- Нищо ново под слънцето.. - добави Тео като продължи да чисти кръвта по оръжията си.
Джемин кимна и продължи да рови в телефона си.