KIDNAPPED

9

- И какво да те правя сега? - Джемин се приближи още повече до Мерлин. Сега вече беше малко по-спокойна.
- M?

Мерлин разбра по гласа на Джемин, че вече е малко по-спокойна. Въпреки това очите й продължиха да сълзят.
Не знаеше какво да каже. Какво се очакваше да отговори на такъв въпрос?

- Убий ме. - Мерлин изрече, поглеждайки право в очите на Джемин

- Моля? - Джемин вдигна вежда въпросително. Това беше ново. Откъде тази смелост?

- Чу ме. - Мерлин не прекъсваше очния контакт.

- И защо ми е да го правя? - Джемин наведе глава към Мерлин, тъй като беше малко по-висока от нея
- Защо ми е да те слушам?

Мерлин се взираше в очите на Джемин. Чувстваше се като хипнотизирана от нея. Не можеше да отдели очи от тези на Джемин. Беше просто невъзможно, когато бяха близо една до друга и Джемин изглеждаше нереално в очите на Мерлин.

Капките дъжд тихо шумяха и мокриха листата на дърветата и стръкчетата трева.

- Тогава прави каквото искаш с мен... - Мерлин каза с тих глас. Беше сериозна в това, което казваше. Просто все още изпитваше страх към Джемин. И как няма? Тя бе убила стотици досега..

Джемин се учуди от думите на Мерлин. Толкова ли беше загубила желание за живот? Побесняваше като знаеше, че Макс е виновен за тази нейна бездушност.

- Знаеш ли, не съм човек на компромисите - Джемин не прекъсна очния контакт нито за миг. Дори се приближи малко и говореше със спокоен и дълбок глас.
- Но ще направя изключение. Ще те пусна да си вървиш. И това ще е първият и последният път, в който го правя. - Джемин беше на сантиметри от нея.
- Ясна ли бях?
Мерлин само кимна, след което отмести поглед, засрамена.
Тази близост между тях..беше опасна. Опасна и за двете.

- Наясно ли сме, че нямаш право на повече грешки? - Джемин попита отново с дълбок глас, а Мерлин кимна и погледна надолу.
- Наясно ли сме, че ако те видя пак с онзи, ще стане страшно и за двама ви? - Джемин попита отново, като този път настояваше да чуе отговор.

- Да.. - Мерлин каза с половин уста, гледайки надолу, премисляйки всичко казано от Джемин. Джемин така и не спря да се взира в нея.

- Добре. - Джемин отстъпи назад, давайки на Мерлин нужното й пространство.

- Свободна си да си ходиш. - Джемин каза със спокоен и умерен глас, правейки още една крачка назад. Мерлин вдигна глава и очите и срещнаха тези на Джемини. Тези очи.. тези тъмни, омайващи очи..

Мерлин се върна в реалността и пристъпи плахо встрани. Този път не каза нищо. Просто си тръгна, поглеждайки я за последно, оставяйки Джемин сама в дъжда.
Джемин постоя още малко на сушина под беседката. Запали поредната си цигара. Изчака дъжда да намалее и пое отново по пътя си.

Картичка е, знам :)