KIDNAPPED

19

Мерлин не виждаше нищо. Само мрак и тъмнина. Колкото и да й се щеше, не можеше да види нещо различно от мрака. Тя седеше на стол, очите й бяха завързани с превръзка, върху лицето си имаше чувал, ръцете й бяха завързани зад стола с белезници, краката също.

Джемин стоеше права и наблюдаваше Мерлин. Този път маската й не беше на лицето. Нямаше смисъл, така или иначе Мерлин не я виждаше.
Мерлин се размърда и Джемин забеляза това.

- К-къде съм? - Мерлин проговори с плах глас - глас в пустиня.
Джемин нищо не каза. Отиде до нея и махна чувала от главата й, но не махна превръзката от очите й.
Мерлин се стресна от рязкото движение, което Джемин направи и премахна чувала от главата й.

"Красота..." Джемин не отделяше поглед от изящното лицето на Мерлин.

- Къде съм?! - Мерлин попита отново с малко по-висок глас.

- На сигурно място. - Джемин проговори с дълбок, спокоен глас. Мерлин започна да се оглежда, въпреки че не виждаше нищо заради превръзката. Страхът в нея нарастваше все повече и повече след като започна да разпознава гласът, който чуваше.

- Какво..? Как? - Мерлин попита отново, този път с по-тих глас, в който се четеше страх и неувереност.

Джемин придърпа един стол, но преди да седне огледа внимателно Мерлин. Гледаше я и се наслаждаваше на всяка една нейна черта. Мерлин беше уплашена, устните й бяха леко разтворени, малък кичур от коса беше паднал пред лицето й. Изглеждаше толкова красива в очите на Джемин.

- Какво искаш от мен? - плахо прошепна Мерлин.

- Нищо сложно. - лека усмивка се появи на лицето на Джемин - Просто бъди послушна и не се опитвай да бягаш, защото ти гарантирам, че няма да успееш. - Джемин докосна брадичката на Мерлин с пръсти, при което Мерлин рязко се отдръпна, обръщайки главата си колкото се може по-настрани. Нима всички тези изисквания се предполагаха за "нищо сложно"? 
Реакцията на Мерлин изобщо не се хареса на Джемин и тя свъси вежди, но запази самообладание, с цел да не бъде груба още в началото.
Поне не толкова.
Джемин хвана брадичката й отново, този път с по-груб захват.

- Разбра ли ме? - каза тя със строг, студен глас.
Мерлин стисна устни. Болеше я от захвата на Джемин, която се наслади още малко на прекрасното й лице преди да я пусне. Психопатска усмивка, която Мерлин не можеше да види заради превръзката на очите си, огряваше лицето на Джемин.