KIDNAPPED

14

- Така и не разбрах името ти. - Джемин се обърна към Мерлин. Тя се изненада от въпроса и се поколеба дали да й отговори. Ами ако Джемин й направи нещо? Спасяваше й живота за пореден път, но все пак беше убиец. Въпреки, че беше уплашена, Мерлин й отговори.

- Казвам се Мерлин. - каза тя с мил и нежен глас.

"Колко сладко" помисли си Джемин и се усмихна на собствените си мисли.

- Хубаво име.

Думите й накараха Мерлин да се усмихне.

- Благодаря.. - Мерлин каза, като усети руменината да плъзва по лицето й. Погледна встрани засрамено. Джемин забеляза, че Мерлин я е срам и се изчервява отново. Усмихна се. Спомените от онази вечер в бара изплуваха на повърхността в съзнанието на Джемин.
  "Сладур" помисли си тя. Засега предпочете да запази мълчание. Не искаше да притиска момичето до себе си...Добре де, искаше. Всъщност искаше да я притисне и то не само психически, но някак си се сдържаше.
Мерлин също запази тишина, този път приятна. Чудеше се дали и тя да попита за името на маскирания й спасител. Но пък я беше шубе. Ами ако я ядоса? А и едва ли щеше да каже името си. Поне не истинското. Не искаше да проваля нещата и си замълча. За пръв път удържа любопитство си.
След няколко минути Мерлин спря пред една къща.

- Стигнахме. - тя се обърна към Джемин с усмивка.

Джемин също се обърна към Мерлин. Този път погледът й бе омекнал.

- Благодаря ти за всичко. - Мерлин изрече с нежен глас, придружен от красива усмивка. Срамът, който изпитваше, все още си личеше.
Джемин отново се усмихна несъзнателно. Просто Мерлин я караше да се усмихва.

- Няма защо. - Джемин каза с мил глас и въпреки маската, неизтриващата се усмивка бе ясно видима.

- А, якето... - Мерлин се сепна и се сети, че бе облякла якето на Джемин. Мерлин свали якето и го подаде на Джемин. Тя кимна и пое якето в ръцете си..
Изведнъж телефона на Джемин звънна. Тогава се сети, че хората й я чакат и се сепна.

- Ще тръгвам, приятна вечер.. - Джемин изстреля и тръгна с бърза крачка.

- Чао... - Мерлин помаха с тъжна усмивка. Това също беше неочаквано за нея. Джемин просто си тръгна. Мерлин не успя да я погледне в очите отново, което леко я натъжи. Колкото и да я беше страх искаше да разбере повече за нея, освен това, което пишеше в интернет. Разбира се, там бяха изредени всички ужасии, които бе сторила. А по някои от постъпките й ясно се виждаше, че може да крие същност на добър човек някъде навътре в нея.
  Все пак, студеният въздух се срещна кожата й и тя побърза да се прибере.