KIDNAPPED

8

Мина се седмица от случилите се странни неща. Джемин мислеше за Мерлин, а Мерлин мислеше за Джемин и Макс.

~

Беше почивен ден за Мерлин. Тя лежеше и четеше любимата си книга на леглото, опитвайки се да се разсее от другите мъчителни мисли. Докато четеше чу мелодия на звънящ телефон. Обърна се и видя телефонът й да звъни на нощното шкафче до леглото. Когато се протегна и го взе разбра, че обаждането е от Макс. Чудеше се дали да вдигне. Правилно ли бе?

"Ами ако е нещо важно?"
Все пак реши да вдигне.

Мерлин: А-ало..

Макс: Ало, Мери..

Мерлин настръхна когато чу гласът на Макс.

Мерлин: Да?

Макс: Искам да поговорим..

Мерлин: Да говорим? За какво?

Макс: Трябва да ти кажа нещо. И искам да ти го кажа в очите.

Мерлин настръхна отново, този път от страх.

Макс: Свободна ли си тази вечер?

Мерлин: Да.

Макс: В седем в парка?

Мерлин: Там съм.

Макс: Добре.. до довечера.

Мерлин: До довечера..

Разговорът приключи

Сърцето на Мерлин биеше лудо. Не знаеше какво да очаква. Въобще за добро или за лошо я викаше Макс? Искаше да й се извини или да я зареже? Тези мисли не спираха да препускат в главата й. Часът наближаваше седем. Мерлин вървеше към близкият парк. Коремът й се бе свил на топка. Не знаеше вече какво да очаква. Ами ако Макс пак й посегне? Едва ли този път щеше да се измъкне леко.
Макс я чакаше на една от беседките. Когато Мерлин приближи беседката, Макс се изправи и тръгна към нея.

- Хей.. - Макс поздрави леко унило

- Хей.. - Мерлин отвърна с нежен глас

- Трябва да поговорим.

- Добре, няма проблем. За какво искаш да говорим? - думите на Макс й вдъхнаха надежда. Може би искаше да й се извини.

- От много време се зарибяваме..но нещата просто не вървят, разбираш ли?

Мерлин мълчеше. Гръм от ясно небе.

- Знам, че ти го изръсвам ей така, но просто трябваше да ти го кажа. - Макс продължи.

- Н-но защо?... - Мерлин попита с насълзени очи.