KIDNAPPED

1

Беше късно вечер..

Главата на Джемин беше обляна в румено-червена кръв.

- Мамка му!... - изруга под нос и нарами железния лост за втори път. Влизаше в поредният бой срещу Южната мафия заедно с нейните хора. Никой нямаше право на грешки. В противен случай, ще плати с живота си.

Битката беше жестока, имаше кръв навсякъде. Джемин беше яхнала метлата и здравата налагаше поредният бияч, изпречил се на пътя й. Тя също не изостана и разби веждата му. Сега главите и на двамата кървяха, само където на Джемин не й пукаше от това.

- Проклета кучка! - изруга мъжът, чиято вежда кървеше. Посегна към Джемин. Голяма грешка; получи бонус - кървящ нос.
Джемин го удари с железният прът още един път отляво и още един отдясно.

- За равновесие - усмихна се подло и го изрита и в корема, като така сложи окончателен край на двубоя. Мъжът падна на земята в безсъзнание. Джемин се усмихна след което се затича да помогне на останалите.

~

Мерлин се прибираше от работа. Беше изтощена и капнала от умора. Веднага щом се прибра вкъщи тръшна вратата и се излегна на дивана в кухнята. Точно когато затвори очите си дочу звук на нотификация от телефона си. Протегна се лениво към малката масичка до дивана и грабна телефона си. След като го отключи и видя съобщение от момчето в което беше влюбена, се усмихна сладко и очите й светнаха. Макс й беше писал да се видят тази седмица, което страшно много я зарадва и я изпълни с енергия.

След като му отговори и се съгласи да излязат тази седмица, се ухили до ушите и отиде да си вземе душ за разпускане.

~

Най-накрая всичко беше приключило и Джемин се качваше в черният джип, готова да потегли заедно с хората си обратно към мястото, където се окриваха. Това беше един огромен апартамент, където държаха всичките им оръжия, крояха планове, съхраняваха парите и всичко скъпо, което бе откраднато. Точно до апартамента имаха гараж, който можеше да се нарече и автокъща. Да, притежаваха сравнително голям брой автомобили.

- Майчице мила... - Джемин въздъхна - Тези пари ще ни вземат душата някой ден, казвам ви.. - каза тя на останалите й колеги с уморен глас и учестено дишане.

- Да, но поне ти си го избра сама - Добави Тео, сваляйки черната маска от лицето си.
И беше прав.
Джемин имаше възможност да се развие в много по-различи и безопасни среди. Баща й беше брокер на недвижими имоти, майка й учител, а брат й - доктор. Все щеше да се уреди някъде. Но не, тя избра да жертва живота си всяка вечер и да бяга от полицията. Вярно, изкарваше по цяло състояние на седмица...но с цената на живота и здравето си.
Джемин запали цигара и въздъхна тежко, облягайки се на седалката.

- Истина е. -дръпна от цигара си - Няма и да се опитвам да се оправдавам или да те упреквам. -Джемин бавно издиша цигарения дим, гледайки надолу като имаше в предвид реално какво бе избрала да прави с живота си.
- Можех да живея спокоен живот. Можех в момента да не кървя до смърт за пореден път. -Джемин се усмихна леко и направи пауза, дръпна от отровата с устни и продължи с усмивка.
- Но пък в крайна сметка не съжалявам.

Така те потеглиха към имението с около половин милион в багажника.