KIDNAPPED

21

Мерлин се събуди от силен шум. Навън валеше и гърмеше, което пречеше на Мерлин да спи спокойно, но този шум не беше от вън. Беше от вътре... и по-скоро от съседната стая. Мерлин чу още един трясък. После още един и след него още един.

Изведнъж в стаята нахлу Джемин и тръшна вратата след себе си. Беше тъмно, но Мерлин забеляза наведената й фигура. Забеляза и че Джемин придържаше рамото си. Мерлин се стресна и ритъмът й зачести. Сърцето й биеше бързо и студена пот избиваше по челото й.

Джемин светна лампите, отиде до масата, дръпна един стол и седна. Дишаше много тежко и дъхът й секваше от време на време.
Чак след още няколко секунди забеляза неподвижната от страх Мерлин, завита в леглото.

- Мамка му... - Грешна стая. Джемин бе объркала стаята. Тиха въздишка от уплах напусна устните на Мерлин. Особено когато видя кръвта, обливаща рамото и цялата ръка на Джемин. Кръвта не беше само по едната й ръка. Беше навсякъде -  ръцете, гърдите, врата, малко по лицето и устните.

- Обърках стаите. Извинявай, но не съм в кондиция да стана все още. Ще поседя още малко тук. - Джемин опъна краката си. След малко забеляза нарастващия страх в Мерлин и проговори отново.
- Ако те е страх не гледай. - Мерлин само това й чакаше. Закри лицето си с ръце и се зави през глава. Джемин въздъхна от болка и погледна встрани. Не искаше да плаши Мерлин, но сега нямаше сили да стане и да се премести в собствената си стая. Тя наблюдаваше изцапаните си в кръв дрехи и плът. Имаше дълбок разрез, който едва ли щеше да дочака заранта. Това разбра веднага след като започна да й се вие свят. Още тази вечер раната трябваше да бъде почистена. Този път наистина не търпеше отлагане. Джемин постоя още малко докато възстанови сили и стана, запътвайки се към вратата.

- Заспивай. - познатият на Мерлин строг тон огласи стаята, след което се чу затваряне на вратата и завъртане на ключ.

~

Джемин отиде в стаята си, където завари Моника - медицинската сестра или „кърпача", както Джемин я наричаше.

- Сядай, това няма да дочака утрин...

- Знам, затова съм тук. - Джемин седна на стола пред Моника и свали тениската си, разкривайки дълбоката, кървяща рана в рамото си.

- Така така, нека погледна... - Моника огледа раната и свъси вежди - Сериозна е. Ще трябва да потърпиш малко повече болки. Трябва да я почистя и евентуално да те зашия, ако не си припаднала до тогава.