KIDNAPPED

5

На другия ден Джемин се събуди в малко по-добро настроение от обичайното.
- Каква случайност.. - каза си тя.

Джемин се вълнуваше. Тази вечер щяха да направят голям обир. Направо нямаше търпение да спука нечия глава. Психопатската й страна напираше да излезе още от обяд. Джемин беше готова да нападне и всеки момент, но трябваше да изчакат слънцето да се скрие напълно и чак тогава да задействат плана си.

Джемин отиде в стаята в която държаха оръжията и седна на един стол. Започна да ги почиства внимателно и с грижа. Докосваше оръжията сякаш са единственото нещо, до което може да се докосне. Беше внимателна с тях както беше внимателна с приятелката си преди време.
Джемин се сети за момичето от снощи.

"Леле майко... огън момиче" помисли си тя.

Е, Джимин беше точно обратното. Каква ирония..

Настъпи здрач. Слънцето се беше скрило, луната сияеше в пълната си прелест. Нощта беше красива. Жалко, че щеше да бъде окървавена.

~

Беше малко преди 7 когато Мерлин беше готова за срещата си. Днес беше вечерта, в която щеше да излезе на среща с Макс - момчето, в което беше лудо влюбена.

Беше облечена с официален панталон и плетена блуза с малко по-отворено деколте. Искаше да привлече вниманието на Макс. Сложи си и малко грим, колкото да не е без нищо. Вълнуваше се изключително много. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите й. Не е като да се виждат за пръв път. Просто сега щяха да са само те двамата сами, през нощта, когато е най-спокойно.

След около 15 минутки Мерлин вече се беше запътила към уговореното място. Щяха да се чакат в парка. Така и стана. Мерлин забеляза Макс на една от беседките в парка и веднага отиде към него. Прегърнаха се, което накара корема на Мерлин се преобърне. След това тръгнаха да се разхождат.

~

Джемин вече разбиваше шеста глава. Останалите от групата се бяха разпръснали и крадяха колкото и каквото могат. Някои изсипваха парите от прозорците право в джиповете и колите им. През това време Джемин и Джеси удържаха охраната на банката. Бяха безпощадни и се биеха до кръв. Джемин мачкаше всичко по пътя си. Беше безчувствена към болката. Точно като машина - не чувстваше нищо.

След два часа бой и грабеж, най-накрая успяха да се измъкнат. Парите ги караха в бързи коли, с още по-бързи шофьори, един от които беше самия Тео. Джеси, Джемин и Алекс бягаха. Носеха черни маски и сакове, шибани от горе до долу с пари, а цялото им облекло беше в черно.