KIDNAPPED

22

Изминаха се няколко дни, през които Джемин почти не се мяркаше наоколо. Посещаваше Мерлин от време на време, колкото да й дава храна и да я проверява. Мерлин от своя страна четеше и се наслаждаваше на това. Преди, когато ходеше на работа, не й оставаше много време за четене или каквото и да е било развлекателно занимание. Сега правеше това, което й харесва по цял ден. Е, почти цял ден. Мерлин си бе намерила още едно занимание, което й беше по-скоро главна цел. Една единствена цел.

Да избяга от Джемин

Това беше най-искреното и съкровенно желание, което е имала някога. Жадуваше за свобода и факта, че Джемин не й позволяваше да си покаже носа дори на тераса я караше да полудее. Не беше виждала слънчева светлина от дни.

Всички тези фактори, изброени до момента, караха омразата на Мерлин към Джемин да нараства още мнооого много.

Джемин напълно осъзнаваше, че озлобява Мерлин, но не можеше да й се довери все още, за да я пусне, дори за минутка навън. Колкото да подиша чист въздух, да се порадва на слънцето, небето и цветята - най-обикновенни, нормални неща, нали? В очите на всекиго биха изглеждали така. Но за Мерлин, това си оставаше само един мираж.
Джемин знаеше точно какво ще стане ако пусне Мерлин на свобода, дори за минута. Не че нямаше да си я върне обратно, но искаше да има пълен контрол над нея. Искаше й се да я пусне, но и да се върне след това, което звучеше меко казано невъзможно и за двете.
Все пак, на Джемин й липсваха онези красиви очи, заради които вдигна цяла гюрултия посред нощ, само и само за да ги вижда всеки ден. Сети се, че сега имаше тази възможност изцяло. Джемин сложи маската си и се запъти към съседната стая.
Без да чука, завъртя ключа и отвори вратата. Мерлин се стресна и подскочи за пореден път.

- Здравей.

- Навсякъде ли влизаш така? Ами ако се преобличах? - Мерлин беше малко възмутена при тази мисъл, а също и зачервена - при спомена от миналия път, когато Джемин нахлу докато Мерлин беше по хавлия.
Джемин се подсмихна и облиза устни.

"Още по-добре"

- Голям праз. Няма да си нито първата, нито последната - Мерлин определено се издразни на коментара от Джемин.

"Божичко, що за просташки отговор!" въпреки мислите си, Мерлин предпочете да не отговаря по никакъв начин. Особено когато се сети за първата й вечер на това място.

- До коя глава стигна? - Джемин посочи книгата с поглед и се облегна с длани върху масата.

- Седма. - Мерлин отказваше да погледне към Джемин. И без това беше с маска...
Джемин помълча малко, опитвайки се да излезе от неловката ситуация, в която бе поставила и двете.

- Толкова ли съм страшна? - самодоволната усмивка не се изтриваше от лицето й.
Мерлин свъси вежди в знак на неразбиране, като най-накрая се осмели да погледне Джемин. След като Мерлин забеляза усмивката, която играеше по лицето на Джемин, сама се досети какъв точно въпрос питаше тя.

- Това риторичен въпрос ли е? - Отговора на Мерлин накара Джемин да се засмее тихо и да погледне надолу, крещейки "Предавам се, хвана ме"

- Може би... - Джемин погледна Мерлин отново в очите, отричайки да й отстъпи - Но привлякох вниманието ти. - този път Мерлин беше тази, която гледаше встрани.
- Та - Джемин почеса тила си и се изправи - Какво още обичаш да правиш? - рязката смяна на темата учуди Мерлин, но със сигурност бе заинтригувана от нея.

- Ами... - Мерлин помисли малко преди да отговори. Тя също намираше трудно отговор на подобни въпроси, тъй като натовареното й ежедневие не й позволяваше кой знае колко голямо разнообразие от към сфера развлечения
- Обичам да рисувам. - Мерлин отново гледаше към Джемин, следейки всяка нейна реакция.
Джемин се усмихна и кимна.

- Нещо друго?

- Нямам много хобита, също и свободно време.. Работя през по-голямата част от деня. - четеше се нотка тъга в гласа на Мерлин. Тя беше човек на изкуството и обожаваше тази тема. Но рядко й оставаше свободно време, през което да прави това, което обича от сърце и душа.
Джемин кимна и се запъти към вратата.
- Къде от-...?  - докато се усети, Джемин вече беше напуснала стаята.

Разбира се, тя не се поколеба да предостави на Мерлин листове, платна, четки, бои, моливи и всичко необходимо на един художник. След малко се върна и остави всички материали на масата.

- Забавлявай се. - с тези думи Джемин излезе отново, като не позволи на Мерлин да каже дори "Благодаря". Излезе и остави Мерлин объркана за пореден път. Въпреки това, тя не можа да скрие радостта си и веднага стана, отиде към масата и започна да разглежда материалите един по един с искра в очите.

~

Джемин си спомни за нея. Обожаваше да рисува. Рисуваше по цели дни. Правеше го с лекота. Изписваше детайлите на пейзажите до един, стараеше се да бъде максимално точна и прецизна, за да не съсипе картината си. А когато това се случваше, тя се разтройваше. И тогава Джемин беше единственият човек, който я прегръщаше и утешаваше. Единствения човек, в който тя намираше утеха, спокойствие и обич...

Очите на Джемин се насълзиха. Тя се осъзна и побърза да вземе ключовете си. Слезе до гаража, обкрачи един от моторите си и го съживи с няколко натискания на газта. Потегли докато сълзите й все още си проправяха път по лицето й.