KIDNAPPED

15

- Искам те.. - Мерлин прошепна срещу устните на Джемин. Гласът й, погледът й бяха изпълнени с желание, любов, поход, а устните й бяха леко притворени, жадни за още.

Джемин придърпа Мерлин в нежна целувка.

~

- Мамка му... - алармата зазвъня и се разчу из целия апартамент, затова Джемин побърза да я изключи.

- Охо, я виж кой е станал рано - Джеси се усмихна като видя Джемин с разрешена коса и сънен поглед.

- Добро утро - Джемин поздрави с лека, сънена усмивка.
- Станах, че ми се пикаеше, не за друго. И реших да намина през кухнята за нещо сладко-... и кой да видя ми яде от бисквитките!? - Джемин размаха ръце, след като видя че любимите й бисквитки бяха нападнати от най-добрата й приятелка. Тя пък отсреща се засмя с пълна уста.

- Извинявайй, не можах да се сдържа!

Джемин извъртя очи и седна на един от столовете в кухнята.
- Прасе...

- Ще ти купя други.

-Добре добре, базиках се. Яж колкото си искаш. - Джемин мина през косата си с пръсти, а Джеси се усмихна невинно и сложи нова бисквитка в устата си.
- Сега седни, че искам да поговоря за едно нещо с теб. - Джемин й посочи мястото срещу нея, а Джеси кимна и седна, оставяйки пакета настрани.

- Слушам те с цялото си внимание. - каза Джеси с усмивка. Радваше се, че Джемин искаше да й сподели, затова наистина слушаше с интерес.

- Така...откъде да започна? - Джемин отново мина с пръсти през косата си и започна да разказва на Джеси за миналата вечер. Разказа й за всичко, включвайки всички малки и големи подробности. Джеси я слушаше с интерес и ентусиазъм.

- Неее..не човек... - Джеси не можеше да повярва на чутото.

- Мда, и аз така си виках на ум когато ме гледаше с красивите си очи... - каза Джемин като се усмихна по сладък начин. Това разбира се не остана незабелязано от приятелката й.

- И кво? Крадем ли я? - Джеси каза, поглеждайки към Джемин с палав поглед и усмивка. Джемин първоначално я гледаше с въпросително, учудено изражение.

- Джесо ма, ти нормална ли си ма!? - развика й се Джемин, а Джеси само се засмя.

- Какво де, идеята е добра, признай си. - Джеси отново се усмихна, като този път и намигна. Джемин извъртя очи, но се замисли над думите на Джеси, колкото и да бяха глупави. Това...
"Това беше толкова тъпо, че беше добро."