4

13 1 0
                                    

След известно време Джемин и приятелите й вече танцуваха на дансинга.
Мерлин и приятелките й също не изоставаха. Мерлин и Джемин от време на време си хвърляха по някой поглед и усмивка, но само и това.

Мерлин определено беше грабнала окото на Джемин. Джемин я гледаше как танцува и не отлепяше очи от нея. Алкохола също играеше роля. По някаква причина Мерлин привличаше Джемин, а Мерлин се усмихваше при мисълта за Джемин.

- Хайде отиди де - Джеси подкани Джемин с обнадеждаваща усмивка.

- А да бе, да я изплаша - Джемин се засмя

- Няма да я изплашиш. Хайде иди при нея!

- И какво да й кажа като отида? - това също бе проблем. Как се очакваше Джемин да я заговори?

- Не знам, покани я да потанцувате - посъветва я Джеси

- Това ще бъде забавно да се види - Алекс се изсмя, а Тео последва примера му.

- Млъкни - каза през зъби Джемин
- Хубаво, ще се пробвам. Каквото стане.
С тези думи Джемин се отдалечи от приятелите си постепенно се приближаваше до Мерлин с леки танцови стъпки.

- Здравей - Мерлин я поздрави с усмивка, а приятелките й ги наблюдаваха внимателно.

- Здравей - Джемин се усмихна чаровно.

Мерлин се засмя нежно.
-Какво те води насам? - попита тя с усмивка.

- Много хубаво танцуваш. Ще ме научиш ли? - Джемин се усмихна без да отлепя очи от нея.
Мерлин се засмя сладко.
- Имах предвид какво те води в бара. Но ако питаш, нямам против да потанцуваме - каза Мерлин и се усмихна, след което се приближи малко към Джемин.

Джемин също й се усмихна. След тази тяхна близост и пулсът им леко се ускори. Музиката също. Диджея явно беше надушил нещо и смени музиката на латино. Така двете започнаха да танцуват, разменяйки си погледи и усмивки през цялото време. И двете танцуваха в пълен синхрон, все още на леко разстояние една от друга. Телата им се движеха в ритъма на музиката толкова добре, че привлякоха още някои погледи, освен тези на приятелите им.

- Айде бе... - Алекс намали собственият си тембър и забави танцовите си движения, гледайки с изненада към Джемин и момичето, с което танцуваше.

- Прав беше - отбеляза Тео с лека, но искрена усмивка - Интересна гледка.

Джеси също се усмихваше искрено, радвайки се за приятелката си.
- Давай, момиче. - каза си тихо, гледайки с интерес и леко отворени устни.

Мерлин и Джемин танцуваха с часове. След няколко часа танци и погледи, двете момичета седнаха на масите при приятелите си. Лицето на Джемин беше леко мокро. Мерлин я беше изморила.
Същото се отнасяше и за Мерлин.

- Май май видя зор, а? - Тео подхвърли на Джемин, а тя се усмихна и кимна.

- Може да се каже - отговори тя.
- Време е да тръгваме. След малко трябва да ставаме.
Другите се съгласиха с нея. Четиримата останаха още около половин час през който Мерлин и Джемин си размениха по още няколко погледа. След това, Джемин и приятелите й си тръгнаха от бара и запалиха колата. Така отпрашиха към апартамента.

~

- Какво? - Мерлин гледаше към приятелите си с лека усмивка на лице и учестено дишане. Те пък от своя страна я гледаха с широко отворени очи.

- Мммери? Какво беше това? - Джени попита с лек кикот.

- Какви бяха тия танци, какво беше това чудо? - Ани също се кикотеше.

Мерлин въздъхна леко и се облегна назад а приятелките й продължиха да се кикотят.
- Това не се вижда всеки ден.
- Нямам търпение за следващия път! Пу, за мен е светлокосия!
- Ани, за бога! - двете момичета се засмяха
- Каквоооо? Не го ли видяя?
- Повярвай ми, видях го. Ами тъмнокосия? - Джеси прехапа леко устни
- Аааа ще си дойдем на думата!

- Добре, достатъчно. - Мерлин се засмя
- Хайде, да плащаме и да си вървим. Стана никое време. - Мерлин извади парите от портмонето си, продължавайки да се усмихва. Същото направиха и приятелките й.
Не след дълго те също си тръгнаха, продължавайки същата тема и по пътя към квартирата си.

KIDNAPPED Où les histoires vivent. Découvrez maintenant