KIDNAPPED

25

След 15 минути се чу почукване. Доста необичайно.

- Готова ли си? - Джемин открехна вратата с цел да предотврати неудобство за Мерлин в случай, че се преобличаше и не беше готова.
Отвътре се чу само едно приглушено "Да".
Вратата се открехна без намесата на Джемин. От стаята излезе семпло облечено момиче, което отчаяно се бореше с дължината на ръкавите на блузата си и внимателно се опитваше да не застъпва краищата на крачолите си.

Джемин се засмя тихичко. Изглежда не беше преценила размерът правилно. Тази мила гледка я накара да забрави за всички предни неблагоприятни мисли.

"Боже, колко е красива..."

Мерлин навъси вежди, оглеждайки се до колкото можеше.

- Там има огледало... - Джемин отстъпи една крачка назад и посочи с ръка близкия края на коридора. Мерлин направи крачка или две. Огледа се. Гледката я накара да ахне: стените бяха мраморно бели, етажът беше огромен, стълбите бяха послани с червен килим. И те бяха бели. Парапетите също. Всичко наоколо беше бяло. А това беше на Мерлин любимият цвят.
Гледката накара Джемин да си спомни вече отминалата си любов - винаги се спираше, когато види нещо бяло - цвете, животно, кола, дреха, облак - всичко.

- Харесва ли ти? - Джемин попита без да отмества поглед от момичето пред нея, което пък не отделяше очи от полилея, картините и всичко, което я заобикаля.

- Много... Прекрасно е. - сякаш мястото оправдаваше ситуацията. Мерлин бе забравила кой стои срещу нея, бе забравила, че тук тя е просто затворник. Любуваше се на красотата около себе си. Джемин пък се любуваше на красотата пред нея.
- А да, огледало... - в мига, в който Мерлин се завъртя към него, Джемин я последва. Плътно. Мерлин не знаеше себе си ли да гледа или Джемин. И двете наблюдаваха всяко едно отсрещно действие. В съзнанието и на двете изплува една ясна мисъл:

"Бягство"

Мерлин така и не помръдна. Джемин не игнорира тази мисъл, но друга идваше на нейното място. Тя наблюдаваше образа си, който пасваше така идеално на този пред нея.

- Малко са ти големи... - Джемин не успя да сдържи смехът си, което принуди Мерлин също да се усмихне.

- Малко? - последва кикот - Малко ли?! - Джемин несъзнателно опря чело в рамото на Мерлин, неспособна да спре смехът си. Мерлин цялата почервеня от внезапния допир. Отдъхна си щом забеляза, че поне ръцете й бяха в джобовете.