KIDNAPPED

17

Минаваха се седмици, а Мерлин се чувстваше все по-изгубена. Беше изгубена във времето, в чувствата си...

Меланхолията отново я поглъщаше бавно и мъчително. Поредна вечер Мерлин се разхождаше безцелно из града. Този път беше сама.
Не след дълго забеляза познатия до болка бар на няколко крачки от нея. Какво трябваше да му мисли?

Тя бе решила, че отново ще удави мъката си тук. Какво можеше да се обърка? Или щеше да се напие докато всичките й спомени не изчезнат, или щеше да срещне онази ослепителна дръзка красавица.
Без да се колебае повече, Мерлин влезе и се запъти директно към бар плота.

- Три големи, моля!

- Разбира се! Дайте ми минутка, трябва да проверя в склада!

~

- Ало?

- Тук е.

- Ясно.

Край на разговора

- Джеси, ставай. Тръгваме. - Джемин грабна ключовете за колата и се отпрати към Поршето, което беше паркирано пред резиденцията, с най-добрата си приятелка.

- Ще бъде забавно.

- Определено. - Джемин се подсмихна и сложи маската си.

~

Докато Мерлин се наливаше с уиски, тя чу женски смях зад себе си и познат мъжки глас. Когато се обърна видя Макс. Танцуваше с изключително красиво, момиче, което досега Мерлин не бе виждала. Изглежда и двамата се забавляваха.

Очите на Мерлин се напълниха със сълзи. Явно това беше тя.
Мерлин надигна чашата, пълна с горчива течност, и я изпи на екс. Това беше третото й за вечерта. Тя изтри сълзите си и си поръча още едно, като през това време наблюдаваше колко щастлив беше Макс с момичето до него. Гледаше го как се усмихва, как се смее, как танцува, как се забавлява и как разбиваше сърцето й. Донякъде се радваше, че той беше щастлив. Но нима тя не заслужаваше това щастие? Нима искаше толкова много?

Сега се чувстваше по-нищожна от всякога. Чувстваше се заменена, пренебрегната, използвана..

Чувстваше се мъртва.