ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

1 глава

*от гледна точка на Катрин

-Ами ако ги събудим?

-Просто действай

Пъхнах листа под възглавница на мама, и от вълнение леко трепнах издавайки лек звук.

-Кой е?

Попита мама сънена

-Тръгвай, бързо

Тръгнахме и бяхаме горди със факта, че успяхме.

-Не е много добра идея да нахлуваме във стая на възрастни, Катрин

-Беше вече. Пък и е за добро, какво толкова?

~~~~~~

Седейки на една сладкарница телефона ми звънна. Беше мама

-Мама е!!!!

Изкрещях

-Отговаряй, бързоо

Изкрещях също толкова развълнувана Ан

Вдигнах треперейки

-Ало, мамо?

Сякаш сърцето ми всеки момент щеше да се пръсне от вълнение

-Катрин ...

-Мамо..

-Това под възглавницата ми..

-Да?

-Изчакай я да се изкаже де

Прошепна Ан

-Наистина ли...

Издишах дълбоко

-Наистина ли те приеха?

-Да

Изкрещях. Всички в сладкарницата ме гледаха като изтрещяла.. Може би наистина така изглеждах, все пак сутринта в 10 , някой да крещи, облечен като клошар ядейки шоколадово суфле и донъти.

-Поздравления, дъще! С баща ти се гордеем с теб

-Идваме с Ан

Затворих телефона

-Тръгваме ли?.

-Тръгваме

Кимнах слагайки останалата храна в торбичка.

~~~

За има няма 15 минути тичешком стигнахме.

Влязох нахлувайки вкъщи .
Мама и татко бяха в кухнята, просто стояха и ме чакаха. Сълзите по лицето им се гледаха от километри, а усмивките им просто накараха и мен да се усмихна.
Прегърнах ги.

-Кога успя?

-Снощи пристигна. Днес реших да ви кажа, за да ви изненадам малко.