ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

8глава🔥

-Итън?

Най-големият ми страх се сбъдна.

*от гледна точка на Итън

Когато чух гласа ѝ веднага разбрах, че е тя.
Такива скапани спомени ми връхлетяха в главата, че чак ми стана смешно.

Все пак реших да се обърна, а когато го направих...
Спрях да се смея.

Друго е да чуеш гласа ѝ, друго е да я видиш.
Вече жена. Дори беше сменила цвета на косата си. Защо?
Русото толкова ѝ вървеше..

Итън? Какво говориш? Престани да се лигавиш, не си малък.

Но тя е толкова.. Как да кажа?
Все още е малка. Ниска, но вече не е детенце. Или поне не мога да видя детето в нея от тези дрехи?

*от гледна точка на Катрин

Когато се обърна.. Всички хубави спомени просто отново се събудиха.

Беше по-висок, по-мъжествен.
Нацепен, мамка му, много нацепен.
Сякаш бицепса му всеки момент ще скъса сакото.

Защо по дяволите си е направил buzz kut?
Да не е на 18?
Но е секси, заклевам се.

-Не мога да те позная  в тези дрехи, Катрин.

Засмях се.
Порастнал е и не само външно.
От толкова много време, като за първи път да ми каже просто "Катрин".
Хубаво.

-И аз не можах да те позная, Итън.

Тоолкова студено го казах, че просто на мен самата ми стана гадно.

-Нима ли? Толкова ли съм се променил

Усмихнах се

-Много.

Огледа ме хубаво и отговори

-Ти не си се променила толкова

-Не знам.

Седна си на стола

-Е, защо дойде тук?

-Не знаех, че ти ще си тук

-Сигурен съм

Защо е такъв идиот?

-Казвам ти истината. Все ми е тая дали вярваш или не

Засмя се

-Защо дойде?

-Вече попитах, с каква наглост искаш да съсипеш нещо, което зарадва толкова много хора?

-Съмнявам се

-Защо се държиш така?

Не ми отговори

-Виж, Итън. Имаш право да ми бъдеш обиден, но сърдит, вече сме големи за тези работи. Извинявам се, наистина...

-Шштт.
Прекъсна ме

-Няма нужда от извинения. Да не мешим личния живот със работата, става ли?

Гадния и студения Итън се върна.
Проблема е, че сега няма кой да му върне истинското аз.

-Хубаво.

-Благодаря за разбирането.

-Итън, моля те. Не разрушавай това. Махни труда ми, виж хората, наистина са щастливи.

-Ако шефката ти не беше се съгласила, нямаше да е така

-Какво ѝ предложи?

-Дадох ѝ нещо и си взех нещо .

-Това нещо не е просто постройка. Постъпи човешки и помисли

Вдигна вежди и каза

-Виж ти, кой говори за човещина.

-Какво искаш да кажеш? Само ме объркваш със отговорите си.

-Може би тази работа не е за теб

-По скоро не е за теб. Изобщо не те виждам на този стол правейки нещо, което ми казваше, че никога няма да позволиш да направиш.

-Казах ти го кога, Катрин?

Изправи се и се доближи до мен

-Казах ти го когато бях на 18.
Мислиш ли, че съм мислел разумно? Пораснах, госпожице.Нищо не е същото.

Гласът му сега, като е по мъжки ме плаши повече. Гласа или думите? Той просто изръмжа леко и хладнокръвно

-Виждам. 
отговорих

Обърнах се и тръгнах.

Затворих вратата под носа му със всичка сила.
Всички ме гледаха, а на мен толкова не ми пукаше за погледите им.. По скоро за неговия.

Не мога да повярвам, че след толкова години пак ще се видим и то по най-смотания начин.

Нима сега съм му враг? Не знам, държи се като Итън, който беше в началото на учебната година. Итън, който не изслушваше, Итън, който не знаеше какво е любов. Знаеше, просто го криеше

Мрази ме, което го кара да полудее. Държи се така, защото не иска отново да се влюби.
Знам , защото и аз съм така.

С годините омразата му е надделяла и сякаш просто е чакал да дойде точно този момент, за да ми го върне.
Е, успех, господин хладнокръвен, явно ще водиш тази война сам, защото аз далеч не те мразя.