ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

6глава

~~~

Той просто кървеше.
Всико около мен беше в тъмно червена кръв, усещах как сякаш тази кръв се пролива бавно по моето тяло.

В този момент погледах на пред и видях.. Едва видях, защото вече ми прилошаваше, не виждах почти нищо пред мен, всичко беше размазано.
Вече падах на Земята до локвата от кръв и едно момче.... Беше  много високо, имаше риза и вратовръзка, беше облечен официално.

Затворих напълно очи и..

-Мамка му.

Събудих се крещейки. Цялата бях мокра, а очите ми насълзени.

-Това ли точно трябваше да сънувам?

И сама си говоря. Винаги в някоя история има едно такова момиче, нали?

-Госпожо, добре ли сте?

На бързо влезе една мед. Сестра

-Да, просто сънувах кошмар.

-Нормално, уморена сте, а и организма ви е слаб. Не сте яла нищо, а сте на системи.

-Не съм гледна.

-Сега ще ви донеса закуската

Излезе от стаята.
Чакай закуска?
Колко е Часът за Бога?

8:47

За цяла вечер сънувах това? Заслужава ли си?

Облегнах се.

Мамка му, тази болница е много луксозна. Всичко си е окей, даже леглото е много удобно. Къде съм? Кой ме доведе?

Станах и отидох да си измия лицето, а след това си взех душ.

Когато влязох в стаята закуската ми вече беше сложена на масата , която беше до прозореца.

Седнах на стола и си взех телефона. Докато ядях звъннах на нашите, за да ги уведомя, че всичко с мен е добре, а след това звъннах на Ан

-Може да е бил Итън?

Каза тя

-Глупости. Ако ме види да умирам най-много да ме снима. Дори няма да припари до мен. Мрази ме

-Защо си правиш такива изводи?

-Не знам. Не поддържам никаква връзка с него от 4 години. Нито той се е интересувал от мен, нито аз. Аз съм се, но не съм го показвала де.
След случилото се си смени номера, дори и соц. мрежи.

-Госпожо Катрин?

-Проклятие. Ще Затварям, викат ме.
~>

-Да?

Влязоха. Бяха двама полицая

-Оправете се, до 20 минути трябва да дойдете с нас в полицията за показания

-Ама аз нищо не знам. Никой не познавам, какво да кажа? Дори не знам как се озовах тук. С какво въобще мога да ви помогна?

-Работим над всичко в миналата вечер, госпожо. Просто елате, като свидетел.

-Хубаво, идвам.

Станах, взех си телефона и тръгнах

-Така ли ще тръгнете?

Бях облечена в някаква Бяла рокличка от болницата.

-Да, не ме засяга особено. Представям си гледката как излизам от полицейска кола с рошава коса и рокля от болницата. Не само вътрешно ще съм луда.

Тръгнахме.

До къде стигнах, Боже? Идвам ли тука винаги всичко се преобръща на обратно. Свършвам с хотела и си тръгвам, не желая да оставам тук.
Пък и всичко ми напомня за миналото и просто не искам отново да се влюбя.

~~~~

Стигнахме и уж дадох някакви показания там за момчетата и изведнъж извикаха полицая който беше при мен

Аз останах сама.

Защо да не стана полицайка? Изглежда яко.

-Госпожице, свободна сте

Дойде отново

-Сериозно? Всичко свърши?

-Да, можете да се качите в колата от вън, ще ви закарат право в болницата.

Ох, че хубаво.

~~~~~

Много хубаво обаче не е на хубаво. Полудявам в тая болница, нищо ми няма, защо ме държат тука?
Освен да спя и да ям нямам какво друго да правя. Писва му на човек.

~~~~~
*на другия ден

Най-сетне се махам. Не мога да повярвам, но се радвам, че отново почвам работа.

След като ме изписаха се оправих на бързо вкъщи и тръгнах да видя как вървят нещата със строежа.

Всичко беше добре, докато...