15глава

579 33 8
                                    

Вече е утро? Как?

Главата страшно много ме боли, мамка му. Защо не помня нищо от снощи?
Като се замисля.. Не, шегуваш се.
Да не би, да.. Не.

Погледнах под одеалото. Бях полу гола. Наистина ли съм спала със Итън?
Не, не е могъл просто да ме изнасили.

Но защо не помня нищо след онова, което ми беше казал?

Не си ми го причинил Итън, не си ме изнасилил.
Не мога да повярвам.
Той просто го направи?

Усещах как очите ми започнаха да парят, сърцето ми биеше толкова силно, че сигурно всеки момент щеше да излезе от устата ми.

Итън ме изнасили? Итън ме мисли за курва, и просто си ме изнасили? Това не е Итън. Чужд ми е.

Опитах се да стана, трудно, но станах. Цялата треперех.

Дори не знаех къде са ми дрехите, по дяволите! Нямаше ги някъде.

Взех някаква риза от гардероба на Итън, която ми стоеше като рокля и я облякох.
Мирисът  от ризата му ме удари така силно, че отново се върнах на зад в проклетите спомени.

Катрин, това не е той. Опомни се.

~~~~~~
На вратата се почука, беше същата онази жена.

Видя ме цялата червена, изгубена и обляна в сълзи.

-Добре ли сте?

-Добре съм.

-Господинът ми нареди да ви дам тези дрехи.

Остави някакви дрехи върху шкафа

-А къде е той?

-Долу е, говори с господин Ей...

Затичах се с бясна скорост и се прокарах през нея съвсем бързо

-Госпожице...

Изкрещя тя зад мен, а аз бягах по стълбите

Когато слязох видях Итън и Ейдън, говореха си, а Итън се смееше. Тази усмивка падна, когато ме видя

-Какво правиш тук?

Попита ме.

-Моля? Сериозно ли?

Изправи се и дойде пред мен

-Качвай се горе

-Разкарай се от погледа ми, проклето животно!

Изкрещях.

-Май на теб не ти стига, а?

Хвана ме за врата

-Итън..

Притича Ейдън

-Остави го, Ейдън. Той само това знае. Може само да крещи, да удря, но никога да говори като нормален човек. Той може само да лае, защото го е страх да изрази чувства и да каже нещо по различно от някаква обида.

Отпусна ръката си

-Какво?  хванах ръката му и започнах да я придърпвам към вратът си. -Давай, стискай! Одуши ме, убий ме. Какво чакаш, защо не си го направил до сега?

-Катрин, махни ръката си и се успокой.

Каза Ейдън.

-Кажи нещо за Бога Итън! Защо мълчиш? Сякаш аз съм виновна, че се стигна до тук?

-А кой е виновен?

Изкрещя

-Твърдиш, че аз съм виновна? Хубаво. Твърдиш го, само защото те оставих преди 4 години..

-Млъкни..

Продължих.

-Идея си нямаш колко много те исках тогава, когато не те имах. Сега ти ме имаш, но не те искам. Толкова лесно можеше да си ме върнеш. Та аз бях твоя през тези 4 години, Итън! Проклет да си, не поглеждах друг заради теб.

Пуснах ръката му, а той също след мен

-Бях ти лоялна дори и да не сме били заедно.
Умирах за теб, идиот такъв! Спомена винаги ще остане в сърцето ми. Но ще бъде само спомен. Нямам намерение да правя още болезнени спомени с любим човек. Така че, ако нямаш какво да кажеш, просто ме пусни да си отида.

Гробна шибана тишина. Празен поглед, чужд човек. Защо да оставам?

Видях телефона си на бар плота.

Отидох, а той просто ме следеше с поглед.

Нищичко не каза, дори, когато видя, че излизам през вратата.

Имаше такси, което минаваше и си го хванах.

Опитвах да сдържам сълзите си по време на пътя, колкото можах, успях.

Знам, че животът е труден и винаги ще хвърли глупости по пътя ми и знам, че понякога животът е просто гаден и имам чувството, че не можеш да си починеш, независимо какво правиш. Но се бориш и опитваш и дори когато си мислиш, че нямаш какво повече да дадеш... опитваш. Защото това е Всичко, което можем да направим. Това е единственото нещо, което можем да контролираме.

Не можем да контролираме дали други хора ни нараняват и може никога да не разберем защо. Вярвам, че има наистина гадни хора на този свят, но също така вярвам, че има и наистина добри хора. Aкo просто отделите Време да погледнете, дopи ako трябва да търсите много упорито... Вярвам, че любовта съществува и си струва да поемете риска. Най-лошото, което може да се случи, е да ви разбият сърцето, но какво oт това? Бил си там преди и си го преживял. Най-доброто нещо, което може да се случи, е да намериш любовта на живота си и aко това не си струва да се бориш. Тогава не знам какво е.://

Кратка глава, но от сърце. ❤
Обичам ви! ❤
❤❤

ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластенOnde histórias criam vida. Descubra agora