~~~~~ Бях заспала и се събудих от телефона, приятелите ми ми бяха звъннали.
Проведохме си нормален разговор докато не видях часа и датата. Чакай, утре трябва да започнем с проекта? Аз още не съм отишла в офиса, за да попитам шефката за плана ми и за нещата, които иска да поправим в дизайна?.
Беше около 6 след обяд, затворих им телефона, освежих леко лицето си с лек грим. Сега какво да облека?? Всички се обличат мега префарцунено, а аз? Дори не знам дали въобще имам такива дрехи? Искам нещо късо, на вън е топло. Мамка му, ама аз не трябва да нося много късо, забранено е. Fuck.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Изпотърсих нещо в куфара си там и открих това. Измислих някакъв аутфит, вързах си опашка и тръгнах заедно със проекта в ръка. Ама пеша лии? Карай, ще си взема такси.
~~~~ След определено време пристигнах.
Всичко си беше класа, вървях си докато не видях асансьора. Напрегнах се. Как трябва да стигна до 30 етаж със асансьора сама? Не, ще мина през стълбите.
Всички ме гледаха много странно, особено хората на по-горните етажи. Сигурно вече ме мислят за луда?
Проклятие, как ще трябва да изкачвам толкова етажи всеки ден? Нямам си и дружка поне да си движим заедно
~~~~
Минаха 15 минути и най сетне стигнах. Връх Еверест!
Когато влязох в кабинета ѝ видях доволната ѝ физолномия. Но знаете ли защо физолномията ѝ беше толкова доволна? И аз не знаех докато...
-Много разочароващо.
Просто стоях без да кажа нищо
-Много закъсня. Утре в 8:00 започваш, а едва тази вечер ми донасяш скиците?
-Извинявам се
-Ела на сам. Дано успееш да направиш на скица новите допълнения до утре. Да сътвориш всичко в главата си, да измислиш, само за нощ.
