~~~~~
Минаха около две седмици, някак си дори повече не ме повикаха в районото? Не ме потърсиха, не попитаха дори за дело. Нищо. Хектор каза, че също не знае, но след време си призна, че той оправи нещата.
Всъщност доста се сближих със него. Като приятел де. Излизахме заедно, дори е идвал у нас на гости. Хубаво е да си имаш приятел тук
За Итън пък дори не се бях сещала. Някак си се научих да не мисля за него. И е хубаво.
~~~~
Днес е много вълнуващ ден. Хотелът най-сетне е готов.
Исках да облека нещо по-така. Все пак аз ще бъда център на внимание. А идея си нямате колко много не искам.
~~~~~~
Когато пристигнах имаше адски много хора, журналисти и всякакви такива. Не можех да повярвам, беше като по филмите.
Забелязах, че Ейдън също беше там. Разбира се отидох при него.
-Красива си
-Благодаря
Кара ме да се усмихвам. Прекрасен е
-Как си?.
Попита
-Не много добре, срам ме е
-Гордея се с теб, Катрин.
Засмях се. Как ми се иска и Итън да ми го каже..
-Ами Бет?
-Не можа да дойде. Всъщност вие не сте се виждали нали?
-Не, а много искам.
-Катрин!
Изкрещя зад мен Хектор
-Да?
-Ела да ни снимат
-Идвам, ей сега
Провикнах се след него
-Със него ли си?
-Моля? Не разбира се, приятели сме си.
YOU ARE READING
ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен
Romance"ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА- подвластен" still a thrill-subservient. -Обещавам да съм винаги до теб. Или под теб. Или от горе.