ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

23глава

*от гледна точка на Итън

Проклета да е, свърших в нея.

Изкарах твърдият си пенис от тясната ѝ вагина издавайки стон

-Какво става, Chiquita, след като свърших в теб се притесни?

*от гледна точка на Катрин

Може би малко..
Проклятие, къде ми е била главата? Защо чак сега се осъзнавам?

-Глупости

Всъщност, стига ми да бъда със него, той каквото иска да прави с мен. Толкова го обичам, че съм готова на всичко за него

Гледам го в очите, шибан ненормалник, старият Итън все още е там някъде.. Просто трябва да го потърся

*от гледна точка на Итън

Не знам какво ѝ стана. Сега я гледам колко много е притеснена, което е съвсем нормално.. По дяволите. Защо съм толкова спокоен? Ами ако стана баща?
Как съм бил толкова интимен с нея След като я отбягвам толкова много време? Тъп ли съм, на тъп ли се правя?

Толкова е смотано и неловко, мамка му.

-Итън...

Каза тя тихичко

-Слушам

-Ами ако....

-Шшш

Спрях я, а ние през това време се Обличахме

-Сякаш нищо не е било.

*от гледна точка на Катрин

Какво??

-Сякаш не  сме правили секс, никой няма да знае.

Бъзика ли се?

-Итън, сериозно ли?

-Сериозен съм, Катрин

Къде избяга Итън от преди малко? Къде? Защо отново ме кара да се чувствам толкова използвана и смотана.

Може би защото съм такава, нали?

-Сериозно ли това не е било нищо за теб?

-Да, Катрин. Не е било нищо. Ако обичаш слез от колата.

Имах надеждата, че нещата могат да се оправят. И не , не го казвам заради  шибания секс. Наистина имах това чуство, защото видях искрата между нас.
Някъде между тази тъмна мъгла, някъде там беше Итън. И го видях, макар за малко. Но той все още е там. И чака своето "някога".
Но кога, Итън? Аз съм тук, ти къде си?

-Знаеш, че е грешка нали?.

-По-скоро ти знаеш, че да правим секс е грешка.