ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

14глава

Явно бях задремала след разговора с Ейдън. Станах когато на вратата се почука.

-Извинете госпожице.

Дойде същата възрастна дама, остави купа със храна върху същото шкафче и взе миналата храна.

-Господинът нареди да хапнете, понеже пихте силни лекарства.

-Той къде е?

-Излезе по работа

Толкова бях умаляла, че дори не станах от леглото.

-Хапнете и починете.

Излезе и затвори вратата

Едва станах, за да видя какво има за ядене. Всъщност наистина ме познава много добре. Дава ми от любимата ми храна. Дразни ме факта, че съм гладна , а на пук на него не искам да ям.

Амаа защо да не ям? Храната какво е виновна? Ще хапна малко пък..

~~
*от гледна точка на Итън

-Ейдън тръгна ли си?

-Да, господине.

Тръгнах към офиса си

-Госпожица Катрин вече получи храната си, както и хапчето от вече почти час.

-Добре, благодаря.

Дали е яла? Ако не е яла ще ѝ стане нещо, слаба е, а пи силни лекарства.
Мамка му, Итън. Какво ти има? Какво въобще ти пука за нея?

~~~~

Отворих стаята си, а тя спеше върху леглото. Мразя някой да докосва като цяло леглото ми.
Беше се свила, Носът ѝ беше червен, ръцете също. Явно ѝ е студено.

Погледнах на страни и видях, че си е изяла храната.

Засмях се. Явно не е по-голям имат от мен.

Започна да се събужда, веднага излязох от стаята и наредих на прислугата да ѝ пусне климатикът.

Някак си се успокоих като видях, че поне е яла.

*от гледна точка на Катрин

Спах като късно бебе. Въпреки това обаче, главата ми все още се въртеше.
Кой е бил вътре? Спомням си, че когато легнах не бях завита и климатикът не беше включен.

Дали не е бил... Чакай, какво?

Обърнах се на страни и видях, че вече е тъмно. На бегом станах от леглото и излязох на терасата.
На вън беше студено и мрачно.
Мамка му, колко е часа?