ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

27глава

*от гледна точка на Итън

-Братле, престани

-Защо? Така ѝ се пада

-Не може просто да тръгнете, да я накараш да се влюби, и да я оставиш. Стегни се, държиш се като малко дете

-Всичко се връща

Отвърнах

-Знаеш ли, Итън, прави каквото искаш. Просто трябва да знаеш, че планът ти няма как да проработи

-И защо?

-Защото не само тя ще се влюби

За какво говори? Да не би да намеква, че аз също ще се влюбя? Никога повече

-Говориш глупости, Ейдън

-Ще видиш. Всъщност, ти не си спирал да я обичаш, за да я заобичаш на ново.

Засмях се

-Моят приятел много взе да разбира нещо?

-Не разбирам тъп ли си или се правиш на такъв. Докато ми разказваше какво изпитваше при всеки нейн допир..

-Ооо, я стига

Вече ми беше омръзнало да го слушам

-Итън, мисля, че наистина не разбираш във какво се вкарваш сам. Ще паднеш във собственият си капан. Но давай, направи го. Поне сега наистина ще има щастлив край

-Да, за мен

-Знаеш каква е болката, наистина ли би ѝ го причинил? На това ранимо и крехко момиче?

-Аз да не би да съм бил много стабилен тогава? Ейдън, тогава единственото нещо, което беше ми останало беше тя. Но и тя си отиде. Мразех семейството си, мразех дори себе си. Обичах само нея. И точно тогава, когато най много ми трябваше, нея я нямаше. Бях сам. Мислех за нея, като за нещо отдавна минало. Сякаш почти забравено. Но с неизгасваща надежда за повтаряне. Обич облечена в носталгия.
Исках всичко да се върне, но беше толкова неизбежно. Само аз и времето си помним.

Не говорех аз, а сърцето ми. А Ейдън не отговори нищо, така и очаквах

-Господ ми е свидетел, бях готов да застана срещу всеки. Да се боря за тази любов като луд. Аз и Катрин щяхме да създадем света на ново. Малко работа за двама. Аз да го държа в двете си ръце, а тя да го върти. Не трябваше да си тръгва. Сам се научих да го балансирам на един пръст

*от гледна точка на Катрин

-Тоест сега сте гаджета?

-Само за пред Хектор