ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

11глава

*от гледна точка на Катрин

-Карай към вкъщи.

Скапа ми настроението от всякъде. Защо все още го търся след, като ме мрази? Нормална ли съм? Отново да се влюбя и да страдам? Не, абсурд.

Качихме се в колата и тръгнахме.

*след около половин час

Докато се бях заплеснала към прозореца мислейки за жалкия си  живот видях кола, от която излизаше дим, беше забита в едно голямо дърво. Колата беше голяма, цялата беше потрошена.

-Спри. Някой е катастрофирал.

Отби и тръгнах към колата.

Мамка му, някой много жестоко е катастрофирал. Горкия човек.

Как хората просто го подминават? Що за хора са?

Дано не е нищо сериозно.

Доближих се и беше момче или мъж. Не знам беше голям човек.

-Помогни ми да го свалим

Беше по гръб , явно много жестоко се е тряснал. Дано е добре, Боже.

Когато го оставихме на Земята..

Сърцето ми спря да бие .
Шегуваш се.

-Това е..

-Итън.

Целия беше в кръв, във безсъзнание
Сякаш някой е взел нож и го е забил в сърцето ми няколко пъти един след друг. Болезнена гледка.

-Итън!
Изкрещях.

-Ще повикам линейка

Започнах да плача с глас така както никога до сега. Толкова силно, че Хед се отдръпна на страни, за да се обади на 112

-Итън..

-Не..

Прошепна и притвори очи съвсем леко

-Итън!

Продължих да плача

-Не викайте никой..

-Дръж се..

-Не. Оставете ме. Не викайте никой

Прошепна отново

-Не говори

-Не ме водете никъде. Моля ви

Момента в кой просто ме помоли. Уби ме.

-Не звъни на никой, ще го вкараме в колата.

Сакаш не познавам Итън. Никога не е искал да стъпне в болница, никога.