ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

25глава

*от гледна точка на Катрин

Събудих се до Итън... По дяволите. Беше заспал над мен седнал.
Толкова ми липсваше тази гледка.

*от гледна точка на Итън

Когато отворих очи тя вече се беше взряла в моите.

Тъкмо щеше да каже нещо, когато обаче на вратата се позвъня.

*от гледна точка на Катрин

По дяволите, защо винаги някой трябва да разваля тези моменти? Изправих се и отидох да видя кой е.
Пред мен се появи Хектор

-Ам, събудих ли те?

-Да

Нервна съм за това и ще бъда директна.

-Извинявай

*от гледна точка на Итън

Чух мъжки глас. Надникнах и видях Хектор. Ах как го мразя.

-Има ли някой вътре, чух стъпки..

Каза Хектор, а аз нарочно се приближавах към тях със по-силни стъпки.

-Ам....

*от гледна точка на Катрин

Итън, мамка му. Нарочно ли го прави?

-Итън?
Каза очудено Хектор.

Моля? От къде знае?

Усетих ръката на Итън зад кръста ми

-Хектор? Защо дойде толкова рано?

Каза Итън. Какво си мисли че прави? Защо ме докосва така?

-Ам, извинявам се ако съм прекъснал нещо

-Не, спокойно...

-Ние сега започваме

Прекъсна ме Итън. Какво му става? По дяволите, толкова ми е неловко? Защо ме гледа така? Защо ми харесва?

-Извинявам се, когато си свободна можеш да ми звъннеш, трябва да поговорим

-Добре..

-Когато свършим лично ще ти я закарам до офиса, става ли?

Защо се държи така?

-Хубаво. Лек ден.

Затвори вратата, след което Итън ме пусна.

-Итън, какво беше това?

-Не ти ли хареса?

Хареса ми. Мамка му, като се замисля беше невероятно.

-Ти си луд?

-Благодаря.

Отговори хладнокръвно отваряйки хладилника