ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

13глава

~
Събудих се със силно замаяна глава. Бях във някаква стая, а интериора беше много познат. Обърнах се в седнало положение за да разгледам какво има зад мен. Мамка му. Имаше снимка на Итън със някакво момиче.

Шегуваш се. Това неговата стая ли е? Защо съм в неговата стая?
Изправих се и опитах да отворя вратата, неуспешно. Беше заключена и започнах да пищя.

Как се озовах тук? Нямам никакъв спомен.
Започнах да мисля и.. Снощи.. Не, не, не.
Потърсих телефона си, но не го намерих. Проклет да си, Итън.

Наистина ли снощи просто я уби?
Самата гледка ме караше да ми причернее.

-Итън!

Изкрещях с цяло гърло.
Във стаята му имаше тераса, която, изненада... И тя беше заключена
Тук всичко има врати по дяволите!
На вън вече беше светло. Какви проблеми ми създаваш отново, Итън. От теб бягам, при мен идваш.

Обърнах се, защото зад мен чух звук от ключалка. През вратата влезе възрастна жена.

-Господинът каза да си изядете закуската, моля, и изпийте хапчето за глава.
Остави храна върху шкафа, който беше до вратата и излезе.
Побегнах към вратата, но вече беше заключена.

-Моля ви, пуснете ме!

Нима сега ще съм му в плен? Луд ли е? Защо за Бога си задавам този въпрос, та той си е луд!
Не знаех какво се случва с мен. Толкова притеснена не съм била никога.
Вече знам, че той може да убие човек без да му мигне окото.
Без никаква човещина, защото човекът в него се е изгубил на зад в спомените му. Страх ме е. Страх ме е от Итън.

Погледнах към шкафа, имаше палачинки, сок и съответното хапче. Явно е запомнил, че това ми е любимата закуска, а?
Стегни се, Катрин. Това никак не е същия Итън!

Със каква наглост ще ми носи закуска дори? Какво, аз съм Бел, а той е звяра ли? Не му ли е останало поне капка уважение към мен? Толкова ли ме мрази.

-Майната ти, Итън!

Изкрещях.

*от гледна точка на Итън

-Просто ще я оставиш в стаята цял ден?

-Защо не.

-Просто я пусни, няма да издържи

-Колкото издържи, толкова.

Отпих от чашката пред мен с мента.