ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

28глава

*от гледна точка на Катрин

-Не, аз наистина мисля, че не си наред със главния

-Защо, не искаш ли?

-Ти наистина си изкуфял?

Не знам, на него наистина му трябва психолог. Съмнява ме дали трябва да пие някакви хапчета, за които аз не знам

-Да се оженим?Това ли е решението?

-Защо не?

-Итън, това е нещо ужасно голямо. Не можеш просто да се ожениш за някого просто защото така ти скимна на празната глава?

-Моля?

-Чу ме много добре. Няма да се женим.

-Тогава съм ти бодигард

-Господи, той наистина не е добре

Започнах да разсъждавам на глас.

-Луд ли ме наричаш?

-Повече от луд.

-Лудите Господ ги събира

-Спри да ме вбесяваш

-Или?

Заклевам се, със най голямо удоволствие бих искала да го бутна от терасата

-Не приемам "не " за отговор

-Хубаво. И какво като си ми бодигард? Ще ходиш постоянно по мен като кученце?

Не, че сега не е така.

-Да

-Ще спиш ли поне пред вратата ми вечер, ами ако някой влезе вътре от терасата?

-Ще спя вътре, не се бой

-Шегувах се

-Аз не

-Прекаляваш

-Няма да спим в едно легло. Просто в един апартамент, искам да бъда сигурен, че си добре

-Какво ти става? Не искаше да ме виждаш, а сега се притесняваш, че някой ще влезе в апартамента ми и ще ме убие ?

-Ще се оправиш ли за работа или не?

-Не сменяй темата!

Изкрещях

*от гледна точка на Итън

Държи се като малко дете. Превъртяла е. Аз мога да бъда избухлив и луд, но не чак толкова, колкото нея. С годините се влошава все повече и повече

-Катрин, няма да отваряме тази тема повече! Край, точка. Ще бъда твой бодигард, няма да спя в апартамента ти, ще спя от среща в друга стая, за да си спокойна. А сега те питам като човек и искам да ми отговориш като такъв. Ще отидеш ли на работа или не?