ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

10 глава

Повървяхме в минутка мълчание и се загледах в него

-Всъщност си ми много познат.

-Така ли? Аз не мисля, че сме се срещали

-Не знам. Така и  не разбрах как се казваш.

-Ерик.

-Хубаво име.

Погледна ме и продължи

-Благодаря. Как върви с работата?

Мислех да пропусна и да си замълча.

-Добре е. Нищо особено.

~~~
Мина около час и тогава трябваше вече да и кажем "чао"

-Ще се видим

-До виждане.

Изпрати ме до нас и след това и той тръгна.
Хубаво е да си имам и нови приятели.

~~~~~~

*От гледна точка на Итън

-Защо го правиш?

-Забавно е. Защо не.

-Не те харесвам такъв, Итън...

-Какъв?

Прекъснах го

-Това съм си аз.

-Не си ти. Истинският Итън беше, когато в живота ти беше..

-Млъкни. Ако си дошъл за това, просто излез. Бях глупав, бях наивен, бях прекалено прост. Сега не е така. Обръщам картите.

-Каквото искаш прави, но не ѝ причинявай болка.

-Физическа, съмнявам се, но психическа, може.

-Да си върнеш на момиче, е най-женската постъпка.

Засмях се. Не знае колко съм луд и как всеки момент мога да изкарам пистолета и да го застрелям без да ми мигне окото, без да ми пука, че ми е брат.

-Излез, или ще излезеш влачейки те

-Само това знаеш. Насилие, жесткост.. Само, за да се предпазиш и то не от какво да е, а от чувства.

Мълчи Итън, мълчи..

-Успех. Аз съм до тук. Наблюдавай си я сам. Щом искаш да ѝ отмъстиш, защо ме пращаш да я следя, за да не и се случи нещо?

-Е как да ловя мъртва плячка?

-Ходи по нея сам, Итън. Знам, че ако аз спра да я пазя, ти ще го направиш

-Глупости.

Излезе от стаята. Налях си уиски и си запалих цигара