ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

17глава

~~~~

-Но аз не съм направила нищо

-Спокойно, все още няма доказателства, че сте вие. Просто е  имало свидетели и...

-Свидетели? Та ние бяхме..

Осъзнах, че ще се издам, че бяхме само аз и Итън. Мамка му, Итън, какво направи? Вместо да те издам аз какво правя?

Във стаята бяхме само аз и полицаят докато през вратата не влезе Хектор.

-Оставете я, тя не е виновна

Изкрещя

-Господине, моля ви, успокойте се и излезте

-Сигурен съм, че тя не е направила нищо!

Този крещи от тази страна, онзи от другата, аз по средата, която се плаши от силни шумове и крясъци.. Иска ми се просто да сънувам

Запуших си ушите, затворих си очите и се опитвах да ги игнорирам

През вратата влезе още някой

-Какво правите, по дяволите!

Изкрещя зад мен. Когато се обърнах зад мен беше Итън

-Сляпи ли сте? Не виждате ли, че я е страх?

Хвана ме за рамото и ме изправи

Как по дяволите да го мразя, като изпитвам топлина всеки път, когато е покрай мен?

-Какво си мислиш, че правиш?

Изкрещя полицая

-Трябва да поговоря много сериозно с теб

Итън се обърна към полицая, беше супер сериозен.

-Излез.

Ми каза Итън

-Сам ли да те оставя?

Прошепнах

-Просто излез, мамка му.

Прошепна след мен. Сякаш беше загрижен, дори не крещеше на мен. Може би му е тъпо, че ме обвиняват вместо него? Не знам.

Излязох, а след мен беше Хектор

-Как си? Извинявай за по рано, наистина не те бях забелязал

-Нищо. Добре съм

-Виж, спокойно. . ..

Приближи се до мен и ме хвана за раменете
Какво си мисли, че прави?

-Ще направя всичко възможно, за да те пуснат, нали? Не се тревожи, знам, че не си виновна.

Кимнах, а веднага след това ме прегърна.
Луд ли е?

-Шшш, Ромео, без резки движения