ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

21глава

*от гледна точка на Итън

Избутах я от прегръдките ми

-Махай се!

Изкрещях

-Какво?

Гледа ме толкова шибано невинно

-Казах да ме оставиш

*от гледна точка на Катрин

Знаейки за мрака в него го гледах като слънце..

-Катрин, по дяволите махай се!

Не знаех какво чувствах в този момент. Нещо ми казваше да остана, друго нещо пък ми казваше "остави го"

Сърцето и разума.. Най-силната битка. Отново ми се остава, но ще си тръгна.

*от гледна точка на Итън

Обърна се със сълзи на очите и излезе без да каже нищо.
Мамка му, ще ме подлуди!

*от гледна точка на Катрин
*минаха дни

Не сме се чували, не сме се виждали. Ужасно е.

Бет беше дошла у нас, каза, че Ейдън ще има рожден ден тази вечер.

-Тази вечер?

Кимна

-Тоест?

-След около 3 часа.

-Бет, защо ми казваш чак сега?

Засмя се

-Не е смешно.

-Ще дойдеш ли?

-защо да не дойда?

-Итън...

Проклет да е. Винаги Итън е навсякъде
Ще съжалявам ако отида, но.. Ейдън е невероятен. Как да не отида на най-важният му ден?

-Ще дойда.

Заявих

-Наистина? Това исках да чуя.

-Трябва да се оправям

-Стой! Облечи нещо по-така.

-Моля?

Какво говори?

-Нещо секси. Нека накараме Итън да полудее

-Луда ли си? Не помниш ли какво беше станало, когато го бях накарала да ревнува?

-Виж, че след толкова години си остана спомен. Хайде де, нека създадем още спомени?

Всъщност... Права е.

-Хубаво.

~~~~~
Накъдрих се и се нагримирах.

Какво да облека? Търси, Катрин.. Търси....

Мамка му.