ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен

29глава

-Итън, защо стоеше пред вратата

Попита Хектор. Аз си седнах на мястото, Итън също

-Какво те засяга?

-Просто питам. Извинявам се, ако съм те засегнал, разбирам, двойка сте и може да сте се скарали, за това да си стоял от вън

-Да сме се скарали и да стоя от вън?
Засмя се и продължи
-Ще ти се, господин Бергамо. До сега не сме се карали и нямаме такива намерения. А дори и това да стане, никога не бих излязъл на вън и да стоя наказанка. Бих разрешил проблема незабавно

-Разбирам

-Добре, нека приключим с това, а?

Погледнаха се и кимнаха

-Г-н Хектор, има ли за какво да говорим?

-Всъщност....

~~~~
Мина известно време в което си говорехме по работа. През цялото време Итън следеше погледа на Хектор, както и моят. По едно време дори започна да ми се усмихва. Откачалка

-Има ли още какво да си кажете?

Попита Итън

-Всъщност, не. Изяснихме нещата

Отговори Хектор

-До виждане

Продължи и излезе

-Защо си тук?
Изчаках Хектор да излезе и попитах Итън

-Защо не? Нали съм ти бодигард?

-Нали щеше да си на работа?

-Работя в момента.

Мисля, че ще е излишно отново да се скараме, за това просто ще си замълча

-Хубаво. Да си ходим

-Трябва да минем първо през нас

-Защо?

-Да си взема дрехи, все пак ще спя у вас

Не мога да повярвам, че ще си имам такова животно вкъщи. Нямам търпение вече да се приключи с това

~~~~~~~~

Влязохме у тях и се запътихме към стаята му.

-Къщата ти е ужасно голяма като за сам човек

-Не винаги съм сам

Каза намигайки ми

Качихме се в стаята му, от която си спомних много неща... Всичко беше пред погледа ми

-Какво?

-Нищо, нищо

Отидох до онази снимка, на онова момиче