*от гледна точка на Катрин
-Ало?
-Ало, аз съм Хектор. Свободна ли си днес?
-Да, защо?
-Да излезем?
Приех, и без това няма какво да правя сама.
-Хубаво, след около час?
-Добрем.
Час? Аз кога да се изкъпя, да се гримирам, да си измисля аутфит?
*след около 20 минути.
Изкъпах се и се затичах към гардероба си
Исках да е нещо по-така, нали все пак ще излизам със шефа си, ама айде сега
Нагримирах се и просто го чаках. Странно е всъщност как наистина той ми е шеф?
~~~~
*от гледна точка на ХекторКогато пристигнах и почуках на вратата бях много притеснен. Сякаш с нея нещо е по-различно
А когато отвори?! Беше прелестна. Семпла, красива, усмихната. Направи така, че и аз да се усмихна.
*от гледна точка на Катрин
Загледа ме и се усмихна. Сладък е.
*в колата му.
-Къде отиваме?
-Да се поразходим?
-Е да, ама къде?
-Ще видиш.
Беше ми интересно къде ще ме заведе.
Имаше един голям мост, до него имаше пейки, беше много красиво. Както и предположих, явно тук ще се поразходим
Слязохме от колата и отидохме до моста. Под него обаче имаше и зеленина освен вода. На нея растяха едни големи дървета със бели и розови малки цветенца. Беше доста оживено, не успях да чуя шума на водата.
-Харесва ли ти?
-Много.
-Това е любимото ми място
YOU ARE READING
ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА - подвластен
Romance"ВСЕ ОЩЕ ТРЪПКА- подвластен" still a thrill-subservient. -Обещавам да съм винаги до теб. Или под теб. Или от горе.