Тя луда ли е, че да ми говори така? Че и да посяга..? Аз разбирам, че все още ме обича обаче вече прекалява
*от гледна точка на Катрин
~~~~~ Цял ден просто лежах и плаках. Толкова съм уморена. Знаех, че не бива да идвам тук. Отдавна не съм чувствала болката от него. Той да ме наранява, отново след толкова много време. Не съм си и помисляла, че би се случило нещо подобно. Гадно ми е. Много. Как просто загърби всичко което имахме? Искам просто някой да ми каже, че това е някакъв кошмар. Хората са прави, наистина се е превърнал в чудовище.
От днес обаче, ще е друго. Няма да правя това, което иска сърцето, а това, което трябва. Защото винаги аз си патя.
Спомням си, когато дядо все още беше жив. Как ми казваше "Човек плаче много по-дълго от обида,от колкото от любов,детето ми.Плаче поради илюзии,поради мечти,които е имал. След една раздяла,сълзите измиват ненужното,за да остане чист споменът за любовта! Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого..."
За това няма да се опитвам да го забравя. Просто ще работя над себе си.
~~~~~ *на другия ден
Когато се събудих първата ми мисъл беше да отида при шефката и да ѝ кажа, че съм съгласна да разрушат онова с плочите. Гадно е, че се предавам така, но обещавам, че ще има същото такова нещо, може би малко по-късно, но ще го има!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Облякох се и си вързах косата на опашката. Взех си такси, за да не напрягам Хед излишно.
~~~
Винаги когато съм пред вратата на шефката нещо ми става. Определено вече не се притеснявам, а даже съм на градуси.
Влязох, а вътре бяха тя и Итън. Какво за Бога прави тук? Супер старт на деня.
