Пътувам за Мексико.Много съм развълнувана.С приятеля ми Ник ще отидем на някакв фестивал, а след това ще останем, за да разгледаме забележителностите.Остава по-малко от 3 часа,докато кацне самолета.Нямам търпение да го видя не сме се виждали от 3 дни.Той трябваше да замине по рано, защото има фирма за шанпоани и други принадлежности за кучета.С общи думи най-голямата компания за кучета...Мече. Когато г-н О'Конър(баща му)му завеща всичко той беше на 18.За тези 5 години той се справи брилянтно...
Усетих,че някой ме по бутва.Отворих очи и видях едно тъмно косо момче на около 20.
-Здравей!-каза непознатия.
Аз се изправих от легналото си положение и отвърнах грубо:
-С какво мога да съм полезна!
-Не си много приказлива след сън.
-Казвай!
-Ами просто исках да ти кажа, че преди около пет минути кацнахме!-каза той и се усмихна вежливо.
-Добре...благодаря!-отвърнах.Той кимна и се отправи към изхода, но аз извиках.
-Съжелявам!
Той се обърна и се усмихна,козирува ми и слезе от самолета.Що за човек?...помислих си.
Слязох от самолета и се огледах, за да видя сиуета на Ник, но него го нямаше.Въздъхнах и започнах да дърпам куфара си по нагорещения асфалт, за да вляза във зала 22.Седнах и зачах.
-Да те закарам?
Обърнах се и видях непознатия от преди малко.
-Не,благодаря чакам приятеля ми да ме вземе.-отвърнах и го погледнах.
-Клоуи!-чух познат глас.-Мила!
Видях Ник да върви срещу мен с огромен букет от рози.
-Това е той!-казах аз като се усмихвах.
-Ясно...добре оставям те!-каза непознатия и си тръгна.
Ник застана до мен и ме погледна с огромните си кафяви очи.
-Заповядай!
-Аз..-неможах да му кажа и едно благодаря, защото той ме прекъсна.Като сложи дългия си показалец на меките и топли устни сътворени от вълнение и възбуда.
-Замълчи!-каза той и разби усти в мойте.Аз отлепих устни от неговите и едва доловимо казах:
-Липсваше ми!
Той пусна букета на земята и грубо стисна дупето ми.Изтенах от удоволстие, той се усмихна победоносно и каза:
-Обичам те!..хайде да довършим останалото в хотела!
