Criminal Love (Nial Horan Fanfiction)

Chapter 1.

Чернокосото момиче крачеше бързо по алеята на дома си. Отключи входната врата и веднага я затръшна със сила зад гърба си. Денят в училище не беше от най-добрите. Все пак все още беше нова. С баща й се бяха преместили в Лас Вегас едва преди 3 дни. Тя нямаше приятели тук,не познаваше никого. Отказваше да повярва,че ще трябва да бъде разделена от приятелите си,и че най-вероятно тя нямаше да ги види повече,все пак Атланта не беше близо. Съни не обичаше да мисли за това, мразеше да го прави,защото спомените за дома й винаги я разплакваха,а всичко това едва сега започваше. Как щеше да прекара тук още 2 години от живота си ?! Да,сега това и се струваше напълно невъзможно и безмислено.

- Татко,вкъщи съм! – провикна се тя,като захвърли чантата си на земята и тръгна към кухнята.

Там не откри никого,а само бележка залепена на хладилника:

„Съни,в участъка съм! Викат ме по спешност. Не знам дали ще мога да се прибера за вечеря. Можеш да си поръчаш пица ако искаш.С обич,Татко! „

- Естествено! – смъмри Съни под носа си.

Баща й беше началник на полицейското управление в Лас Вегас,това е и самата причина за преместването им тук. Тя мразеше работата му. Не го виждаше достатъчно често. Когато имаше нужда от него,той винаги беше на работа,но странно с времето тя просто свикна с тази мисъл. Съни бързо изкачи стълбите до втория етаж и буквално влетя в стаята си. Този ден ставаше все по-лош. Тя бързо включи лаптопа си и влезе в Skype,където се предполагаше,че трябваше да говори с приятелите си,или по-точно с най-добрата си приятелка, Хейли.

- SUNNYYYY! – зарадва се момичето от другата страна на екрана,виждайки лицето на най-добрата си приятелка.

- Здравей и на теб! – засмя се Съни

- Защо не ми се обади днес ? Притесних се.

- Просто бях много заета около цялата тази работа с училището. Боже,как ми липсва Атланта! Тук всичко е супер различно. – оплакваше се Съни,беше и лош навик.

- Знам! И ти много ни липсваш! – отвърна й Хейли,пращайки и въздушна целувка. След двучасови разкази за това как са прекарали днешния ден една без друга,двете момичета се сбогуваха.

Съни влезе в хола и се настани удобно на дивана,чакайки пицата си да пристигне. Реши да включи телевизора,за да се разведри малко. Нервно превключваше каналите,опитвайки се да намери нещо,което би привлякло внимание й поне за 20 минути.

- Не,не,не... – мърмореше тя,докато сменяше различните канали

- Днес беше извършен опит за покушение на полицейското управление в Лас Вегас!

- Какво ?! – новината накара Съни да подскочи от мястото си, вторачвайки се в дребната руса жена,която говореше за главните новини днес.

- За щастие няма ранени. Изглежда това е един от поредните опити на Грег Хоран да си отмъсти на местната полиция. Все още няма много информация по случая,но началника на управлението потвърди официално версията,че са заловили по-малкия брат на известния престъпник,Найл Хоран! – продължаваше да говори русата жена.

- Татко! Татко! – паникьосвайки се,тя бързо грабна мобилния си телефон от стъклената масичка пред нея и набра познати номер.

- Хайде,вдигни! – нервничеше,докато се опитваше до колкото се може по-търпеливо да изчака баща си да вдигне.

- Съни.. ? – отвърна баща й от другата страна на телефона,една голяма въздишка се откъсна от гърдите й при чуването на познатия глас.

- Татко,добре ли си ? Какво стана ? Защо не ми се обади ? – прекъсно го Съни,заливайки го с въпроси.

- Спокойно,скъпа,добре съм. Ще ти обясня всичко като се върна,ок ? Сега трябва да затварям. Обичам те! – дори без да и позволи да се сбогува,Съни чу сигнала,уведомяващ я за приключения разговор, да звучи в ухото й.

Леко подскачайки при звука на звънеца, тя с бързи крачки се запъти към входната врата.

- Поръчката ви,госпожице. Пица с пеперони и повече сирене. – усмихна се момчето,стоящо пред нея при отварянето на входната врата.

- Аз...да,пицата. Вярно.

- Добре ли сте,госпожице ? – попита я учтиво той.

- Да,просто се бях замислила и съвсем изключих. – отвърна му бързо Съни,слагайки на лицето си възможно най-голямата фалшива усмивка.

- Ок. Дължите ми 16,90 за пицата. – усмихна се той,поглеждайки отново към сметката й,уверявайки се,че не е объркал нещо.

Съни плати пицата си и с бързи крачки се запъти към кухнята.

***

- Вкъщи съм! – познат глас накара дребното момиче да подскочи от удобното си място на дивана,където очевидно бе заспала в чакане на баща си.

- Татко! – прегърна го силно тя.

Сега може би за първи път осъзнаваше колко опасна всъщност беше работата на баща й. Тя никога не се бе страхувала за него,той прекалено добре умееше да се пази,но тази вечер...сякаш нещо в нея трепна при новината,че може да загуби и другия си родител. Какво щеше да прави тогава ?