Criminal Love (Nial Horan Fanfiction)

Chapter 11.

Съни остана безмълвна след думите на момчето. Минаха няколко минути в мълчание преди момичето да се свести и да разбере,че това наистина се случва. Тя наистина чуваше гласа му. Той наистина беше тук и до сега Съни се молеше да си въобразява,да чува гласа му единствено в главата си,но уви,Найл наистина я бе измъгнал от Джош.

- Ти...как...влезе ? – попита момичето уплашена

- Май забравяш,че съм един от най-търсените престъпници в щата. Това не ме затрудни. Плюс,ключовете бяха в чантата ти. – отвърна той студено със смразяваща усмивка.

- Как...Защо ? – продължаваше да разпитва Съни,но Найл грубо я прекъсна.

- Недей да задаваш много въпроси,миличка! Тук аз определям правилата.- отвърна с изгарящ поглед Найл – Трябваше да съм сигурен, че няма да ме издъниш пред баща си.

- Следил си ме ?! – попита невярващо момичето.

- Не драматизирай,малката! – отвърна й той със същата смразяваща усмивка – Все пак трябваше да бъда сигурен...за да знам дали да действам. – продължи Найл,като при последните си думи извади предмет от под блузата си и го остави на бюрото й,кръстосвайки ръце и гледайки право в очите й.

На Съни не и трябваше много,за да асимилира какво всъщност представляваше предмета. Това беше...пистолет,оръжие,което беше виждала само заради баща си. Сърцето й започна да бие два пъти по-бързо, дишането и се ускори до максимум и опитвайки се да прикрие тези си емоции от Найл,тя сякаш все повече ги показваше. Не искаше да изглежда слаба,не искаше той да вижда,че тя всъщност се страхува от него,но не можеше да го прикрие.

- Не съм казала нищо на никого! – отвърна му тя,като се опита да прозвучи уверено,но всъщност дъхът и трепереше до толкова,че тя едва успя да изрече това.

- Знам,но наистина силно се надявах,че ще го направиш. – каза й той със зловеща усмивка – Тогава щях да имам късмета да те убия... и златният ти татко щеше да ме преследва до живот,но пък...удоволствието щеше да си струва.

Съни преглътна силно и осъзна,че всъщност все още седи по средата на леглото. Найл много добре знаеше и виждаше страха в очите й. Харесваше му да я плаши по този начин,да чува как тя преглъща все по тежко и по тежко,можеше да чуе бързото и сърцебиене дори от мястото,на което стоеше. Не,той нямаше да я убие или поне докато не каже нещо,но все пак му харесваше да си играе с емоциите на това момиче. Да вижда как тя се панира и гърчи от страх,само като погледне в очите й.

- Съни,вкъщи ли си ? – момичето чу входната врата да се отваря и познатия глас достигна до ушите й.

Съни бързо стана от леглото й се запъти към вратата и тъкмо,когато щеше да я отвори усети как Найл силно и грубо я притисна към вратата,обръщайки я с лице към него.

- Ако кажеш нещо,заклевам се,мъртва си! – процеди през зъби той.

- Няма да кажа нищо! – отвърна му тя и този път успя да вкара увереност в гласа си,което очуди дори и русия.

Найл я освободи от хватката си и тя бързо се запъти надолу по стълбите,като едва не падна два пъти. Тя се затича към кухнята и с радост откри,че той е там. Молеше се единствено да не види Найл,защото тогава щеше да стане много лошо.

- Съни,защо си тръгна така от купона ? Мислех,че аз ще те докарам. – започна Кейлъб.

- Съжалявам,но ако си спомняш трябваше да съм се прибрала до 12 и докато ти се наливаше с алкохол заедно с пияните тийнейджъри,аз реших и сама да се прибера. – отвърна уверено момичето.

Съни не знаеше дали държанието и се дължи на адреналина от страха,който изпита преди малко или защото наистина мразеше това момче. Харесваше и да звучи толкова твърда и непреклонна. Лъжата й естествено остана скрита от Кейлъб и той така и не бе разбрал какво се случва. Съни си спомни как всъщност си бе помислила,че точно той я е спасил,а Кейлъб дори не е знаел,че я няма до сега. Това наистина и се стори смешно и по някаква незнайна причина,тя беше благодарна,че Найл я бе измъкнал от там,а не полицайчето както тя го наричаше.

- Внимавай какво говориш,SUN! – грубо Кейлъб я притисна към плота на кухнята и я извади от мислите й.

Съни усети миризмата на алкохол в дъха му и осъзна,че каквото и да каже може да направи нещата по-зле. Тъкмо,когато реши да се измъкне от него,входната врата се отвори.