Criminal Love (Nial Horan Fanfiction)

Chapter 41.

Найл караше с бясна скорост към мястото, където се предполагаше, че се намира любимата му. Не му пукаше за нищо и никого.  Продължаваше да натиска гъзта. Не можеше да я загуби! Не можеше да я остави да си отиде от него! Не, нямаше да го позволи! 

Той превключи на още по-голяма скорост и със замах подминаваше колите. Не спираше дори на стоп или на червено. Найл продължаваше да кара със същата скорост. Пред него светофара показа червено, но вместо да спре, той натисна педала и в следващия  момент някакъв камион изкочи пред колата. Найл натисна спирачката докрай, но не успя да спре на време. Колата му се удари челно в превозното средство пред него и после се завъртя няколко пъти. Хоран не можеше да управлява колата си и тя излезе извън контрол. В този момент в главата му започнаха да проблясват най-различни спомени. Той виждаше нея. Гледаше всеки един техен момент като на филм. Виждаше страха й, щастието, сълзите накрая. Чувстваше болката и разочарованието й.  Изведнъж той просто се предаде и отпусна воланата. На мястото спряха други шофьори  и очевидци слизаха от колите си, за да помогнат на ранените... 

------------------------------------------------------------- 

Съни се забавляваше, или поне доколкото бе по силите й. Отново не бе спряла да мисли за него. Дали когато замине голямото растояние между двамата ще й  помогне да го забрави ? Наистина се надяваше да е така, защото сега Хоран не напускаше мислите й дори за секунда. Запознанството им, всичките пъти, в които я е спасявал, това колко щастлива беше, докато си мислеше, че той изпитва същото към нея и най-накрая предателството. Всичките спомени щяха да се помнят. Съни по няколко пъти преповтаряше наум историята им и се опитваше да си спомни някой момент, който неволно бе забравила, но не... тя помнеше всичко. И страха, който изпитваше в началото, когато се запознаха, после онова странно чувство, че той никога няма да я нарани, след това щастливите мигове и нощните виждания, далеч от очите на околните и накрая отново болката. Не, това всичко нямаше да бъде забравено така лесно. Може би след година- две или повече. Странно е как мислиш, че винаги ще бъдеш с един човек, но после нещо става и всичко рухва. Ей, така! Без причина, без предупреждение, без никакво основание... просто рухва. И единствения начин да се измъкнеш от тази развалина е да се откажеш и да захвърлиш всичко или да се бориш... да се бориш за щастието си, за това, което ти принадлежи и ти принадлежиш към него. Точно това трябваше да направи Съни...