Criminal Love (Nial Horan Fanfiction)

Chapter 8.

- Не,недейте. Няма да кажа нищо на никого! – замоли се Съни.

Тя не ги познаваше,не знаеше на какво бяха способни тези момчета. Нормално беше да се страхува.

- Изчезвай от тук и да не съм те видял повече! – каза Найл,като грубо я освободи от хватката си,в която я държеше до сега.

Съни не искаше да губи повече време и веднага щом успя отново да балансира тялото си,тя с бързи крачки се запъти напред,като трябваше да мине през четирите момчета пред нея.

- Спокойно,никой нищо няма да ти стори. Просто си мълчи за това,което чу и видя! – спря я Лиам,когато тя мина покрай него, докато другите момчета се разотиваха.

Съни само кимна леко с глава и продължи напред с по-бързи крачки. Думите на Лиам до някъде я успокояваха,защото след това,което стана не знаеше дали ще може да заспи тази вечер или по-следващата,или пък,която и да е вечер. Сега и оставаше само един проблем. Трябваше да се върне вкъщи и то преди баща си. Молеше се той да не се е прибрал преди нея и да я търси в момента. Тя набързо извади телефона си и видя,че е почти полунощ.

Съни тотално бе загубила посоката си. Изведнъж пред нея,на пътя пробляснаха фаровете на приближаваща кола. Момичето спря на място и когато колата се приближи видя,че това е от полицейските коли на управлението. Колата спря и от там излезе момчето,което от скоро познаваше Съни,а тя вече го мразеше.

- Съни,какво правиш тук по това време ? – запита я той,като се приближи до нея на тротоара и започна да оглежда тялото и за някакви наранявания.

- Ами аз...изгубих се. – призна си момичето.

Не че компанията на Кейлъб и беше приятна,но нямаше избор. Сега дори се радваше на късмета си най-после да срещне познато лице.

- Има ли ти нещо ? Този квартал може да бъде много опасен,Съни! Някой направи ли ти нещо ? – разпитваше я той.

- Не,не,добре съм. Не съм засичала никого. – побърза да отговори, след като се замисли за момент.

- И по-добре,че не си! Хайде,ще те откарам вкъщи. – отвърна й той,като я прегърна през раменете и я съпроводи до колата.

Съни се настани на мястото до шофьора и търпеливо изчака Кейлъб да се качи и да запали колата. Тя си отдъхна,като напуснаха този ужасен квартал и вече всичко и се струваше познато.

- Кейлъб...татко още ли е на работа ? – най-после Съни се престраши да го попита.

- Мисля,че все още трябва да е в управлението. Може би ще остане и до по-късно. Защо ? – извърна любопитен поглед към нея.

- А,не,нищо...- побърза да му отвърне тя,но Кейлъб прозря лъжата й.

- Излязла си без той да знае? засмя се момчето – Разбирам те, и аз бях такъв като тийнейджър. Не се безпокой,мога да пазя тайна. – усмихна и се той.

- Благодаря. – отвърна му тя с усмивка – Ами ти защо беше там толкова късно ?

- Ами тази вечер съм на смяна и трябва да обикалям района си,а в онзи квартал стават ужасни неща,затова минавам често от там.

В останалото време от пътуването и двамата мълчаха. Съни може би промени леко мнението си за Кейлъб,той изглеждаше свестен,може би наистина е казал онова нещо на шега. Eдинственото нещо,на което сега се надяваше Съни,е да се прибере преди баща си.

- Виж,за онова,което казах в участъка...не го мислех. Очаквах да си на 4 години и да се налага да те взимам от детската градина. – упроверга се Кейлъб.

- Няма проблем.

Най-накрая пристигнаха до дома на момичето. В къщата нито една стая не светеше,което беше добър знак,че баща й все още не се е прибрал или може би си е дошъл и сега я чака вътре,но просто отново е решил да го играе „лошото ченге". Тези мисли не се нравеха на Съни. Искаше просто да влезе вътре и най-накрая да успокой нервите си.

Докато тя все още бе потънала в мислите си,гледайки през прозореца на вратата си, Кейлъб рязко издърпа брадичката и,за да я накара да го погледне и след това рязко я целуна...Съни определено не го очакваше. Тъкмо си беше изградила добро мнение за това момче и сега той правеше нещо подобно! Тя бързо се отдръпна и го погледна с въпросителен поглед.

- Какво ти става ?! За какво беше всичко това ?! – попита момичето , като се бореше с желанието си да не му се развика още сега.

- Просто исках да го направя от момента,в който те видях. – оправда се той.

- Това не ти дава право просто ей така да целуваш хората! – отвърна му Съни.

Тя бързо взе чантата си и излезе от колата без да каже нищо повече. Вече стигнала входната врата,тя чу двигателя на колата и след това се обърна,за да види,че Кейлъб вече го нямаше. Съни извади бързо ключовете си и отвори входната врата. Огледа набързо първия етаж и разбра,че е сама в къщата. Отдъхна си. Тази вечер със сигурност щеше да се помни дълго.