Criminal Love (Nial Horan Fanfiction)

Chapter 13.

Съни предполагашe какво може да последва. За момента съжаляваше за действията си и се чудеше на глупостта си,но той я ядоса толкова много,че тя просто не се сдържа. Момичето опита да побегне в обратна посока,но ръката на Найл веднага я спря и я запрати грубо в стената. Лицето му не прикриваше емоциите му. Той беше ядосан, очите му й крещяха да бяга далеч от него,защото чудовището скрито дълбоко в Найл скоро щеше да се събуди. Найл вдигна ръката си,а Съни само затвори очи,чакаща удара... В един миг спомена се завъртя обратно в главата му...

§Ретроспекция§

- Остави я намира! – изкрещя момчето и грубо избута мъжа,който може би беше два пъти по-едър от него.

- Не се меси,момче! Това е между мен и тази...курва! – извика баща му,сочейки жената паднала на пода под натиска на ударите на едрия мъж.

Да,това беше семейството на Найл,или може би това беше семейството му преди години. Момчето беше едва на 13. Толкова малък,но всъщност съвсем скоро щеше да му се наложи да порасне. Живееше в един от най-бедните квартали в града,но мечтаеше за нещо голямо,искаше да бъде някой,но уви мечтите му скоро щяха да рухнат пред очите му.

- Как смееш ?! Да не си я докоснал! – извика още по-силно момчето.

Не се страхуваше от баща си,ни най-малко. Предпочиташе той да бъде прибит,пред това майка му да бъде жертвата. Той я обичаше. Тя не беше просто негова майка,тя беше човека,който вярваше в него,човека,който вкарваше лъч светлина в целия му объркан живот.

- Не си и помисляй да ми говориш повече така! – извика баща му и го повали с един удар.

Тялото на Найл се срещна със земята и за миг сякаш той изгуби съзнание. Не намираше сили да се изправи. Той бавно отвори очи и видя как пияния му баща отново нанасяше жесток побой над майка му. Риташе я,докато тя все още бе на земята. Обиждаше я,караше я да се чувства като нищожество. Прибиваше я всеки път,когато той сметнеше за „правилно" и „поучително". Колкото и да искаше русия просто не намираше сили да се надигне. Искаше да спре всичко това,но нямаше силата,която му бе нужна. Ето,това беше една от „нормалните" вечери на семейство Хоран...

§Край на ретроспекцията§

Найл изведнъж спря и свали ръката си. Съни бавно отвори очи,виждайки колебанието в очите на момчето пред нея. Не знаеше дали трябва да говори или просто да използва възможността,за да избяга,и все пак нещо я караше да остане. Нещо я караше да мисли,че той няма да я нарани,но дали беше права ?

Найл седна и опря гърба си в студената стена,мислейки задълбочено, докато Съни все още седеше вцепенена,незнаейки дали дори може до помръдне.

- Найл... – прошепна момичето,като за първи път изговаряше името му,което прозвуча доста странно както за нея,така и за момчето – Добре ли... ?

- Махай се! – грубо я прекъсна русия.

- Но...

- Казах да се махаш! – изкрещя той,като рязко се изправи и застана очи в очи с нея. – И по-добре го направи преди да съм си променил мнението. – заплаши я русия.

Не,Найл нямаше да я нарани. Той беше престъпник,животно, чудовище, имената,с които го наричаха въобще не бяха малко,но той никога не би ударил жена! След всичко,което беше преживял и нещата,който бе видял,ето това никога нямаше да направи и той сам се бе заклел пред себе си,че...няма да бъде като баща си! Никога!

Момичето не искаше да задава повече въпроси или да го ядосва,затова просто си тръгна както той й нареди. Найл остана и помисли малко,след това той също се запъти към паркинга,където трябваше да бъде колата му. Вървеше бавно, с тъмен суитчър и качулка,който изцяло покриваха лицето му,когато се натъкна на сцената между Кейлъб и Съни. Той можеше да чуе как спорят дори и от мястото,на което стоеше.

  - Няма! – инатеше се Съни.

- Качвай се! Баща ти ми нареди да те заведа вкъщи! – нервничеше Кейлъб.

- Няма! Мога и сама! И пеш ще се прибера. – продължаваше Съни.

- Идваш с мен! – отвърна й момчето,като грубо я хвана за лакътя.

- Не! Пусни ме! – изкрещя тя,докато Кейлъб грубо я натика в полицейската кола и след като запали двигателя потегли в някаква посока.

  Дали беше съдба,че Найл се бе натъкнал тъкмо на тази сцена ? Може би. Той мразеше насилието към жените,въпреки че когато се ядосаше не успяваше да се контролира,но знаеше къде трябва да спре. Ненавиждаше този Кейлъб,не му харесваше как се държи със Съни,въпреки че Найл правеше същото. Разликата между тях беше,че русия никога не би я наранил,е освен ако не кажеше нещо на баща си,но тогава той би я убил,няма да я пребие от бой. И все пак жестокостта му не го напускаше,той щеше да натисне спусъка без да му мигне окото,но не би я ударил. Повечето хора биха намерили това за доста странно,но Найл намираше смисъл във всичко,което правеше.  

  Той не стоя повече,а просто се запъти към колата си. Отключи я и зае шофьорското място. Просто седеше и мислеше с ръце на волата. Спомена отново се промъкна в главата му дори и след борбата,която Найл вътрешно водеше,за да го спре,но не можа...той се върна. Момчето опря глава във волана и си спомни...всичко се връщаше...