Criminal Love (Nial Horan Fanfiction)

Chapter 30.

***

The world around me is lost in misery

The only good I got in my life is you

No meaning, no other reason

When everything feels wrong I feel right with you

So madly, desperate, deeply

Obsessed is better than life with me

Can I have this moment forever

Take me to the beginning

You are what I believe

I'll live and die for you

This is all that I need

When nothing is real you are my truth

In the darkness you shine

Can you keep me safe tonight

When I'm down on my knees

You are what I believe...

***

Докато се усети тя вече бе стигнала пред Старбъкс. Влезе вътре и веднага забеляза приятелката си, седнала на една от масите край прозореца. - Здравей, Вани! - поздрави я тя и я прегърна, след което седна на мястото си. - Ее ? Разказвай. - подкани я Ванеса. - Добре... но ми обещай да не откачаш! - предупреди я Съни, а приятелката и кимна вяло в отговор. / По същото време/ Русия седеше на края на голямото си легло и размишляваше съвсем сам в стаята си. Тъмнината обгръщаше цялото пространство. Хоран не обичаше в стаята му да влиза светлина. Много мисли и неща се въртяха в главата му. Беше занемарил работата си напоследък и то заради Съни. Да, тя отново намираше място в мислите му, въпреки че той се възползваше от всяка възможност, за да я прогони от главата си, но без особенно голям успех. Дали Луи наистина беше прав, като каза на Найл да не оставя това момиче да му влезе под кожата ? Оределено! Но вече беше прекалено късно и русия много добре знаеше това. Тя беше различна за него, по някакъв наистина странен и особен начин. Найл не мислеше, че може да съществуват такива чувства, още по-малко, че той ще има възможността да ги изпита, но истина беше пред него. Той се влюбваше в Съни... и това съвсем не беше преструвка. Но естествено той нямаше да си признае... не и пред приятелите си, не и пред нея. Нямаше. Беше твърде горд, за да сведе глава и да признае пред света, че и той изпитва най-човешкото чувство, а именно- любов. Какво щеше да прави, когато тя си отиде ? Какво щеше да стане, когато Съни разбере, че цялото това нещо беше лъжа ? Щеше да си отиде завинаги, а Хоран не беше сигурен дали иска да я загуби. Докато все още размишляваше върху това, което го тормозеше, някой почука на вратата, след което натисна дръжката и дървената повърхност се отвори. - Найл... готов ли си ? - попита го Зейн, като само главата му се подаваше от вратата. - Да... сега ще сляза. - отвърна той безизразно. - Добре ли си ? - отново зададе въпрос Малик, като се отдръпна от вратата и везе в стаята. - Едва ли наистина те интерсува, но... да, добре съм. - продължаваше русия все така студено. - Щом казваш... а и трябва да си добре... имам предвид след като изчука дъщерята на полицайчето. - присмя се Зейн. - Не съм спал с нея, Малик! - развика се изведнъж Найл, като рязко стана от мястото си. - Добре де, просто се пошегувах. Поне така изглеждаше от далеч. - продължаваше Зейн. - Не съм я чукал! Доволен ли си !? - ядосано отвърна Хоран. - Тя не е някоя курва, че да я чукам в колата си! - казвайки това, русия излезе от стаята си, оставяйки Малик в пълно недоумение за държанието си. Найл не искаше да се кара с никого или поне не с приятелите си, но сега беше възможно най-неподходящото време за шегите на Зейн и русия просто не издържа. Много неща зависеха от него в момента. Предстоеше му голяма сделка и той трябваше да запази спокойствие и да се съсредоточи върху работата си или наистина щеше да загуби, което зависеше с пълна сила и за момчетата. - Всички ли са готови ? - попита Найл, влизайки в хола с ключове в ръка. - Да. Само Зейн още е горе. - отвърна Лиам, докато слагаше пистолета под блузата си. - Тук съм. - отвърна студено чернокосия и подмина Хоран, като взе своето оръжие и също като Лиам го остави под блузата си, където не се виждаше. Да, Малик определено беше сърдит на русия си приятел, но Найл реши, че ще се занимава с това по-късно. Сега съвсем не му беше до глупостите на приятеля му. - Добре тогава. Тръгваме заедно, влизаме заедно и излизаме заедно. Знаете как стават нещата. Не е нужно да ви казвам да не се панирате, не сте новобранци. Всички знаем, че тази сделка е много важна, така че трябва да направим всичко по силите си да проработи, нали ? - разпореждаше се Хоран. - Да, всичко е ясно, Найл. - отвърна Луи от името на всички. - Добре. Да тръгваме тогава. - каза русия и всички го последваха към изхода на голямата къща. Момчетата знаеха как стават нещата. Държиш се на ниво, студено и понякога дори надменно ако искаш да те вземат насериозно в този бизнес и най-важното, за да имаш уважението на другите, а тези момчета със сигурност го имаха. Но по-важното сега беше, че щяха да се срещнат с по-голяма клечка от тях и трябваше всичко да бъде на ниво. Този човек можеше да ги издигне много високо в бранша, точно там, където се целеха те, но трудното беше, че с него не бе особенно лесно да се работи. Една малка грешка и момчетата горяха, но ако Найл смяташе, че не могат да се справят, тогава не би им уредил среща с този човек. Да, именно Найл работеше върху тези неща. Той винаги преценяваше риска от някоя сделка или пък обир, или каквото и да вършеха момчетата, то винаги бе измислено до последния детайл. Не биваше да допускат никакви грешки ако искаха да останат живи... Петимата приятели излязоха от къщата, където отпред бяха паркирани точно пет черни хонди, които бяха достатъчно бързи, за да измъкнат момчетата от напечени ситуации. Найл беше хвърлил около 100 хиляди, за да вкара колите в ред, да бъдат двойно по-бързи от началното си производство. Имаха всичко необходимо, което им бе нужно , с една дума "съкровища" за всяко момче. ( ако се чудите как изглеждат, ето само че си представете колите целите в черно). Хоран отключи колата си , следван от приятелите си. Запалиха двигателите и шумът се разнисаше по улици на Лас Вегас, където момчетата минаваха. Караха в точна и неразделна редица. Знаеха къде точно отиват и разстоянието бе не повече от 30км извън града в някакъв изоставен склад. Естествено изборът на мястото не беше техен. Петте автомобила паркираха пред изоставената сграда и момчетата излязоха от колите си. Найл им кимна в знак, че шоуто трябва да започне. Петимата се запътиха към входа, както Хоран казваше те влизат и излизат заедно. Още от вратата ги чакаха двама големи мъже или по-точно "горили" както те ги наричаха. Те въведоха момчетата в сградата и из дългите коридори, които бяха съвсем непознати за тях, но изглежда горилите знаеха къде отиват. Накрая се спряха пред една голяма, желязна врата и застанаха от двете й страни, досущ като охрана. - Господин Милър ви очаква. - проговори за първи път един от тях, уведомявайки момчетата, че от тук продължават сами. Найл за последен път погледна приятелите си и всеки един от тях кимна в одобрение, което означаваше, че са готови да влязат. Русия натисна металната дръшка и вратата пред тях се отвори разкривайки огромното помещение, което се криеше зад нея. Наистина беше доста опширно. От към големия прозорец беше поместено масивно бюро, зад което в кожено кресло седеше самият г-н Милър. Милър беше красив, млад, и зареден с толкова харизма, че едва ли има жена, която да може да му устой. Имаше чар и красота в изобилие и човек дори за секунда не би помислил, че толкова добре изглеждаж мъж се подвизава в такъв "мръсен" бизнес. Но това беше самата истина. Милър имаше и тъмна страна, която никой не иска да вижда, защото неколцина са оживели по почуда, за да разказват след това. Той е голям почитател на жените, алкохола, наркотиците и естествено - колите. Не можеш да го излъжеш, много са се опитвали, но както казах малко са оцелели. Той е достатъчно умен, за да предвиди хода на противника си, точно и това го бе довело до тук. Той беше човекът, от когото не малко хора се страхуваха и то с основание... До коженото кресло на Милър стояха две момичета облечени доста оскъдно. Пред бюрото му имаше точно пет стола, които бяха предназначени за момчетата. - Ооо, момчета... чаках ви. - започна весело Милър, когато ги видя да влизат. Той прошепна нещо на момичета и те се отделиха от него, минавайки покрай момчетата и след това излизайки от помещението. - Моля, заповядайте! - каза Милър все така весело и посочи на момчетата петте стола. За тях не бе изненада държанието на този мъж. Той не беше сърдит, намусен и кисел като останалите, с които момчетата бяха сключвали сделки. Напротив, Милър дори беше доста приятен събеседник ако човекът отсреща не му дължи пари или услуга. Спокойно можеше да бъде сравнен с ваша стара леля, която не сте виждали отдавна и когато отиде да се видите тя се държи с вас като с бебе или много важен предмет. Е, това до някъде описва държанието на Милър, като изключим убийствата и незаконната дейност, той беше весел и щедър човек. Точно заради това много хора го бяха подценявали, мислейки го за глупав и наивен, но всички от тях бяха сгрешили в преценката си. - Да ви предложа нещо ? Кафе, вода, алокохол... момичета ? - попита той, като момчетата заеха местата си. - Не, благодаря. Нека да започваме. - отвърна му Найл.